Корнишор

Корнишо̀р (на гръцки: Κρώμνη, Кромни, до 1926 година Κορνισόρ, Корнисор или Κορνισιόρ, Корнисьор^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Корнишор Κρώμνη
— село —
Изглед към Корнишор от Паяк
Корнишор 40.903611, 22.331667 Корнишор Корнишор
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пела
Географска област	Паяк
Надм. височина	580 m
Население	3 души (2021 г.)
Корнишор в Общомедия

География

Селото е разположено на 580 m надморска височина в южните склонове на планината Паяк (Пайко) на 13 km северно от град Енидже Вардар (Яница).^[2] Разположено е на река Грамада.

През 1909 година по повод на разположението на селото кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише:

„

Според легендата това село е основано от трима разбойника. И туй изглежда правдоподобно: иначе не може да се обясни какво е накарало хората да се заселят в такова уединено и непристъпно място в най-затънтената долина на Паяк планина.[3]

“

История

В Османската империя

През 1632 година Корнишор е отбелязано в турски дефтер като село с 64 християнски семейства.^[4]

В началото на XX век Корнишор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корнисис (Kornissis), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.^[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Корнишоръ брои 400 жители българи и 80 цигани.^[6] Корнишор е показано и във Воденска каза като село със 700 жители българи.^[7]

На Илинден 1903 година в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.^[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[9] Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“.^[10]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти.^[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„

Корнишор, 11 и 12 /III, 3 1/2 ч. от Крушаре. 95 български екзархийски къщи... Поминъкът е въгленарство, дърводелие, малко пчеларство и земеделие. По-преди са били доста заможни, но напоследък поради ред неурожайни години са западнали. Лани и сега много умират от тифусна треска. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията се отказали 1903 г. Сега за първи път след статуквото се отваря българско училище. Училището е двуетажно. Долу изба (някога била дюкян), горе класна стая, малко салонче и стая за квартира. Класната стая, 8Х4Х2 1/2 m голяма, има дюшеме, таван и добре се осветлява.[3]

“

В 1909 година в района на селото действа гръцката чета на Митре Никола Чера и Иван Богдан.^[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Корнишор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

През войната в селото влиза взвод български войници, изтласкан по-късно от гръцки части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война, а българските училище и църква се затварят. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия.^[14]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Корнишор има 100 къщи славяни християни.^[15]

След 1924 година между 30 и 50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Станимашко.^[4] Според Тодор Симовски изселилите се в България са 260 души. В селото са заселени няколко бежански семейства, които поради неплодородното землище и средата скоро напускат селото.^[2]

В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни. По време на Гражданската война в Корнишор е разположен щабът на ДАГ. Селото е силно пострадало след войната. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Ново Въдрища (Неос Милотопос).^[16][17]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват всичките му жители в полските села. След нормализирането на обстановката, жителите на Корнишор се завръща.^[2] В началото на 70-те години жителите на селото заедно с тези на съседното Радомир отново са принудени да се изселят във Въдрища (Милотопос).^[18]

Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция. Църквата е посветена на Свети Николай.

Църквата „Свети Николай“ в селото

Къща в Корнишор

Прекръстени с официален указ местности в община Корнишор на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Въртоп[19]	Βερτόπι	Канони	Κανόνι[20]	връх на Ю от Корнишор (659,4 m)[19]
Върбата[19]	Βάρμπατα	Ития	Ιτιά[20]	река на Ю от Корнишор[19]
Кумарката[19]	Κουμάρκατα	Кунупи	Κουνούπι[20]	възвишение на ЮИ от Корнишор (327 m)[19]
Крастата[19]	Κράστατα	Касидиярис	Κασιδιάρης[20]	възвишение на ЮИ от Корнишор (455 m)[19]
Обор[19]	Όμπδρ	Клиста	Κλειστά[20]	река на ЮЗ от Корнишор[19]
Три бари[19]	Τρεις Μπάρες	Трикорфо	Τρίκορφο[20]	връх на ЮЗ от Корнишор[19]
Валицумба[19]	Βαλιτσούμπα	Врохотопос	Βροχότοπος[20]	местност на ЮИ от Корношор, по левия бряг на Грамада[19]
Глава Вода[19]	Γκλάβα Βόδα	Кефалари	Κεφαλάρι[20]	местност и възвишение на ЮИ от Корнишор (496 m)[19]
Нука[19]	Νούκα	Никола	Νικόλα[20]	местност на И от Корношор[19]
Грокоща[19]	Γροκώστα	Коста	Κώστα[20]	връх на СИ от Корнишор[19]
Лапарци[19]	Λαπαρτόϊ	Фагомата	Φαγώματα[20]	връх на ЮЗ от Корнишор (993,8 m)[19]
Пръскачово[19]	Πρασκάτσουβα	Рандисмени	Ραντισμένη[20]	връх на ЮЗ от Корнишор (1322 m)[19]
Гуспудар[19]	Γουσπουδάρ	Никокирис	Νοικοκύρης[20]	река на СЗ от Корнишор[19]
Гробове[19]	Γροτόπι	Тафи	Τάφοι[20]	връх на С от Корнишор (1812 m)[19]
Кукала[19]	Κουκάλα	Кукос	Κούκος[20]	река на СИ от Корнишор, ляв приток на Грамада[19]
Чуките[19]	Τσουκϊτι	Ипсомата	Ύψώματα[20]	връх на СИ от Корнишор[19]
Корени[19]	Κορίνη	Ризес	Ρίζες[20]	връх на С от Корнишор[19]
Метеризи[19]	Μετερίζι	Паратиритирион	Παρατηρητήριον[20]	връх на СЗ от Корнишор (1597,9 m)[19]
Касарини[19]	Κασαρίνη	Рахула	Ραχούλα[20]	връх на СЗ от Корнишор (1308 m)[19]
Питар[19]	Βιταρος	Лулуди	Λουλούδι[20]	връх на СЗ от Корнишор[19]
Комшово	Κόμψοβα	Гитонико	Γειτονικό[20]
Киркова нива[19]	Κίρκοβα Νέβα	Хорафи ту Кирку	Χωράφι του Κίρκου[20]	връх на С от Корнишор (1269 m)[19]
Варалиас[21]	Βαραλιάς	Варелас	Βαρέλας[20]	река на С от Корнишор, приток на Грамада[21]
Варница[19]	Βάρνιτσα	Камини	Καμίνι[20]	връх на С от Корнишор[19]
Поглед[19]	Πόγλιτ	Агнадема	Άγνάντεμα[20]	връх на СИ от Корнишор (1408 m)[19]
Горица	Καρίτα	Дасаки	Δασάκι[20]
Фиаданисърпа	Φιαντενισάρπα	Фани	Φανή[20]	гора на С от Корнишор[19]
Мер[19]	Μέρ	Коприя	Κοπριά[20]	връх на С от Корнишор[19]
Бела Лунга[19]	Μπέλα Λούγκα	Фенгари	Φεγγάρι[20]	връх на С от Корнишор (1112 m)[19]
Дубарляна[19]	Ντουμπαρλιάνα	Ана	Άννα[20]	връх на С от Корнишор (1503 m)[19]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	675[2]	525[2]	330[2]	448[2]	156[2]	565[18]	441[18]	0[18]	0[2]	14	8	3

Личности

Родени в Корнишор

• Атанас Златев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров^[22]
• Атанас Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО^[23]
• Атанас Танурев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина^[24]
• Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев^[25]
• Григор Фустанов (? – 1928), революционер от ВМРО
• Димитър Митренчев (Δημήτριος Μητρέντσης), гръцки андартски деец, четник^[26]
• Илия Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков^[27]
• Мане Камчиков (Εμμανουήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос (1906-1908) и Даутис (1908-1909)^[26]
• Йоан Богданов (Ιωάννης Μποντάνης ή Μπογδάνης), гръцки андартски деец, четник^[26]
• Костадин Георгиев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота^[28]
• Костадин Контев, български революционер от ВМОРО
• Мара Петлякова (1912 – 1944), българска комунистическа партизанка
• Михаил Камшиков (Μιχαήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос и Даутис^[26]
• Нацо П. Делов (Дельов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО^[29]
• Никола Хр. Петляков, български комунист^[30]
• Христо Зинов (Зината, 1894 – 1977), войвода на чета и деец на ВМРО

Починали в Корнишор

• Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на СНОФ
• Кръстьо Асенов (1877-1903), български революционер