Косово (област Видин)

Ко̀сово е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

---

Косово
Косово 44.099616, 22.634118 Косово
Общи данни
Население	277 души[1] (15 март 2024 г.) 17,7 души/km²
Землище	15,673 km²
Надм. височина	103 m
Пощ. код	3794
Тел. код	09355
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	38772
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Косово Йовко Георгиев (ГЕРБ)

География

Намира си на 6 км от общинския център Брегово, на 27 км от областния център Видин и на 225 km от столицата София. Съществува асфалтов път до селото както и асфалтирани улици.

История

За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.

В първите години на комунистическия режим в Косово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 51% от гласовете.^[2]

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. По това време 12 семейства (45 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.^[3]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	367	100,00
Българи	358	97,54
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0
Неотговорили	4	1,08

Обществени институции

• Училище „Св. св. Кирил и Методий“;
• Читалище „Просвета“;
• Физкултурен салон и общежитие;
• Църква

Културни и природни забележителности

• Няма забележителности, но е известно със самодеен състав.
• Едно от богатствата на селото са течащите изворчета.
• Най-старата къща в селото принадлежи на фамилия Дудови последно преустроена през 1909 г. Известно е че къщата е опожарявана и разрушавана 7 пъти, след което е възстановявана (последно през 1909 г.). На мястото на имота е бил някогашния турски конак.

Редовни събития

• Съборът на селото е на Спасовден.