Коста Поптеофилов

Коста Поптеофилов Попоски Жунгулоски (изписване до 1945 година: Коста попъ Теофиловъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Коста Поптеофилов
български революционер
Роден	1878 г. Лазарополе, Османска империя
Починал	1940 г. (62 г.) Лазарополе, Кралство Югославия
Семейство
Баща	Теофил Аврамов

Биография

Коста Поптеофилов е роден в 1876 година^[2] или в 1878 година в реканското село Лазарополе, тогава в Османската империя. Син е на българския просветен деец архимандрит Теофил Аврамов. Майка му Цвета умира в 1881 година, а баща му е убит в 1884 година и Коста остава сирак заедно с брат си Аврам и сестра си Кира. Отгледан е от стрико си Йосиф Жунгулоски. Учи в началното училище в Лазарополе, след което завършва два гимназиални класа в София. Става български учител и преподава в Лазарополе в учебната 1896/1897 година. След това в 1897 година става учител в манастира „Свети Йоан Владими“ в Елбасан. По-късно е учител в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“ и от 1901 до 1904 година отново преподава в Лазарополе.^[1]

Участва във формирането на комитет на ВМОРО в Лазарополе задно с Георги Йосифов, Димо Аджиески, Митре Гиноски и Исая Велов Палчески. През май 1903 година е командир на Горския щаб на въстаническите чети в Малореканския район.^[1]

В 1909 година е избран за кмет на Лазарополе с помощта на Кокалевци и остава такъв до 1912 година. Новата сръбска власт обискира къщата му и изгаря много негови и на баща му книжа, руски и български книги.^[1]

Автор е на ръкописа „Летописни бележки“, в който дава преписи на църковни надписи и приписки, събирани от стари църкви, както и на различни документи. Книгата съдържа данни за родословието му, за баща му и за неговия собствен живот.^[1]

Умира в 1940 година в Лазарополе, където е и погребан.^[1]