Константин Тренчев (общественик)

Константин (Коста) Николов Тренчев е български лекар, хуманист и борец за Независима Македония.

Тази статия е за революционерът от Берово. За профсъюзния деятел вижте Константин Тренчев.

---

Константин Тренчев
революционер
Царевоселската Илинденска организация през 1942 година
Роден	21 май 1895 г. Владимирово, Османска империя
Починал	1969 г. (73 г.) Скопие, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил в	Национален военен университет

Биография

Роден е на 21 май 1895 година^[1] Посочена е и датата 15 май^[2] Самият Тренчев пише в спомените си, че точната дата не му е известна, но смята, че е роден около празника Св. Константин и Елена и поради това е кръстен Костадин.^[3] в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Баща му, Никола, е член на църковната управа в селото, деец на ВМОРО.^[4]

Първоначалното си образование Константин Тренчев завършва в родното си село, след което учи в Скопие. В 1914 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. По време на Междусъюзническата война, брат му Евтим, който е мобилизиран в българската армия, е пленен от гръцки части и умира в лагер на осторв Трикери. Майка му, София и сестра му са изнасилени и убити от гръцки войници, превзели Владимирово.^[5]

По време на Първата световна война служи като поручик в Допълняющия македонски (13 септември – 5 ноември 1915) и 64 пехотен полк (6 ноември 1915 – 25 април 1919) на 11 Македонска дивизия.^[6] На фронта пише стихотворението „На Христо Чернопеев“, комедията „Любовта на ротния писар“ (1916), автобиографичната драма „Освобождение или Черната ръка“ (1918) и др.^[7] Награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.^[8] След уволнението си от военна служба се завръща в Македония. От 1921 до 1928 година учи Медицина във Виена. Във Виена участва в работата на Македонския студентски съюз в чужбина, както и на Македонската федеративна организация. Сътрудничи на вестник „Македонско съзнание“.^[9] От 1928 година работи като лекар във Владимирово.

През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония е избран за председател на Царевоселския клон на Илинденската организация.^[10] Същевременно е активен участник в българската обществена дейност в града. Включва се в дейността на българското читалище „Даме Груев“ и е негов председател.^[11]

След създаването на Социалистическа република Македония в рамките на Югославия заедно с Коста Терзиев и Васил Иванов от Струмица основава организацията „ВМРО 1945“, чрез която изпращат меморандум до Великите сили и ООН за създаване на самостоятелна и независима държава Македония. След това Константин Тренчев е арестуван и съден от югославските власти. Обвинен от прокурора, че е стар български агент и че изпълнява нареждания на Иван Михайлов, Тренчев отговаря, че в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели.^[12] Осъден е на смърт, но под международен натиск присъдата е заменена със затвор. До 1954 година е в затвора в Идризово.

Умира през 1969 година в Скопие.^[13]

Литература

• Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012