Кралство Лотарингия

Кралство Лотарингия (на латински: Lotharii Regnum) е франкско кралство, съществувало с прекъсвания между 855 и 900 година.

Кралство Лотарингия
855 – 900
Франкските кралства през 855 г. – Лотарингия е в синьо
Административни данни
Столица	Мец
Управление
Форма	Монархия
Династия	Каролинги
Крал
855 – 869	Лотар II
895 – 900	Цвентиболд
История
Прюмски договор	855 г.
Население
Религия	Християнство
Предшественици и наследници
Предшественик Среднофранкско кралство Наследник Херцогство Лотарингия
Днес част от	Нидерландия Белгия Люксембург Франция Германия

Създадено е с подялбата на наследството на владетеля на Среднофранкското кралство Лотар I с Прюмския договор от 855 година и включва неговата северна част от Северно море до Вогезите, включително традиционните франкски земи и старата имперска столица Аахен. Тази територия е получена от сина на Лотар I Лотар II, чието име получава.^[1]

След смъртта на Лотар II през 869 година Лотарингия е поделена с Меерсенския договор между Източнофранкското и Западнофранкското кралство, а през 880 година е изцяло подчинена от Източнофранкското кралство. През 895 година източнофранкският крал Арнулф Каринтийски поставя своя син Цвентиболд за крал на Лотарингия. След смъртта на Цвентиболд няколко каролингски крале използват и титлата крал на Лотарингия, но на практика областта започва да се управлява от назначени херцози и се превръща във васално на Източнофранкското кралство Херцогство Лотарингия.