Крал на Шотландия
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Тази страница е списък на кралете на Шотландия от обединението на кралствата на Алба от Кенет Макалпин през 843 г. до обединението на Шотландия и Англия от кралица Анна през 1707 г.
Алпин
Царуването на краля на пиктите Кенет Макалпин в средата на ІХ век се смята за началото на династията на Алпин в Шотландия. Още в началото, династията е разделена в два лагера, а короната, щом се отдаде възможност при смъртта на крал от единия, най-често в битка или убит от претендент, се прехвърляла в другия. Малкълм II, последният от династията Алпин, успешно разгромява противниците си и, самият той останал без мъжки наследници, завещал короната на сина на дъщеря си, Дънкан, който на свой ред основал династията Дънкелд.
.jpg)
Remove ads
Дънкелд
Дънкан наследява Малкълм II като крал, но след неуспешно и непопулярно царуване бил свален от братовчед си Макбет, който имал дълго и успешно царуване. Той е приятел на духовниците, множи църквите и олтарите, а през 1050 година дори отива на поклонение в Рим, където „сее пари като жито“. Печели много битки срещу англичаните. Последните обаче приемат на своя територия сина на Дънкан, Малкълм (Малкълм III) а той нахлува в Шотландия през 1057 година, за да си търси правата. В битката при Лънфанат, Хайдландс1057 – 1058 г. Макбет е убит [1]т заедно с доведения си син и наследник Лулах. Малкълм III се възкачва на трона. Със смъртта на Малкълм, брат му Доналд III завзема трона и изпраща децата на брат си в изгнание. Семейната вражда продължава в същия дух, като братя и братовчеди се избиват за властта над Шотландия или, за тези които не желаят братска кръв по ръцете си, се изпращали едни други в манастири, където да не си пречат. Чак при царуването на краля-реформатор Дейвид I короната започва да се предава по установения ред, от баща на син или от брат на брат.
_i.JPG)
_i.JPG)
Remove ads
Ферхер
Последния крал от Дънкелд, Аластър III има три деца от първата си съпруга, двама сина и една дъщеря, Маргарет която венчае за норвежкия крал Ерик II, но до 1286 синовете му са мъртви. Дъщеря му Маргарет на свой ред оставила само единствено дете, също с името Маргарет, загива. Когато Аластър умира в злополука при яздене по-късно същата година, шотландските благородници признават най-близкия роднина на Аластър, неговата внучка, тригодишната норвежка принцеса Магарет Норвежка за кралица на Шотландия. Въпреки това Маргарет останала в Норвегия до есента на 1290 когато е изпратена за пръв път в своето кралство, но по време на пътуването тя се разболява и загива в Оркней.
Бейлиъл
Смъртта на Маргарет Норвежка води до криза в кралството. С нея наследниците на Уилям I изчезват, а очевиден наследник на трона няма. Тринадесет души изявяват претенции към трона, но най-силни били претенциите на двама души: Робърт Брус, херцог на Анандейл, внук на Дейвид Хънтингтън и брат на Уилям и Джон Бейлиъл, правнук на Хънтингтън. Шотландските благородници поканили за арбитър английския крал Едуард I. Той се възползва от ситуацията и ги принуждва да положат клетва за вярност пред самия него. В крайна сметка англичаните поставят марионетната фигура на Джон Бейлиъл, но гой се проявил като слаб и неспособен владетел и Едуард го принуждава да абдикира. Английският крал скоро започнал да планира бъдещо сливане на Шотландия с Англия. Синът на Джон, Едуард Бейлиъл е претендент за трона и с английска помощ управлява части от кралството между 1332 и 1356 г.
Remove ads
Брус
За десет години Шотландия няма свой собствен крал, но шотландците масово отказват да положат клетва пред английския крал. Те вдигат въстание предвождени от Уилям Уолас и Ендрю де Морей, а по-след неговото потушване Ен, Робърт Брус (внук на претендента от 1292) излизат начело. Брус побеждава англиначите приз Банокбърн и извоюва независимостта на Шотландия. Той успява да се справи противниците си за трона и е коронован в Скоун под името крал Робърт I. Възкачването на новия крал се случва успоредно със смяната на жизнения и властен Едуард I с Едуард II. Тъй като новият владетел на Ангрия не притежава предприемчивостта на своя баща, то освобождаването на Шотландия от английско влияние значително се улеснява. В битката при Банокбърн през 1314 г. англичаните са разбити. В следващите години те са принудени да признаят независимостта на Шотландия през 1329 г.
След смъртта на крал Робърт, обаче ситуацията се променя – неговият син Дейвид е още дете и властта се упражнява от регент. Англичаните не пропускат възможността да нападнат и да си върнат властта. Едуард Бейлиъл, син на крал Джон се самокоронова за крал. С подкрепата на английските войски той печели решаващо сражение при Battle of Dupplin Moor през 1332 г.регентът, граф на Карик, е убит, невръстният Дейвид е прогонен във Франция а много шотландски благородници са пленени. В Шотландия избухва гражданска война между „колаборационисти“ и „патриоти“[2].[3] Едуард Бейлиъл предава значителна част от Южна Шотландия на Едуард III, (комуто се заклева във васална вярност), но удържа трона за кратко. Накрая той окончателно е прогонен в Англия[4] (французите, които са традиционни съюзници на шотландците се намесват с военна сила). Крал Дейвид прекарва почти целия си живот в изгнание, първо свободен при съюзниците си във Франция, после затворен в Англия. Когато през 1371 г. умира, без да остави наследници, династията Брус изчезва.
Remove ads
Стюарт
Наследник на Дейвид на шотландския трон е племенникът му Робърт, син на Марджъри Брус, дъщеря на Робърт Добрия. На 55-годишна възраст, Робърт II не е особено жизнен монарх. Същото важи и за неговият син Робърт III, страдащ от трайни увреждания след злополука. Те са последвани от множество регентства заради ранната възраст на кралете, довели до периоди на инерция, когато благородници узурпирали властта на короната, следвани от самостоятелно управление на краля, когато се обръщало внимание на проблемите от инертния период, или на по-трайни проблеми, останали от предишни царувания. Управлението на Шотландия става все по-трудно поради непокорството на благородниците. Опитът на Джеймс I да реши проблема с аристокрацията води до неговото убийство. Джеймс III е убит по време на гражданска война между него и благородниците, предвождани от собствения му син. Когато Джеймс IV е убит в битката при Флъден, съпругата му Маргарет Тюдор е избрана за регент. Тя, обаче е свалена от благородниците, а съпругата на Джеймс V Мари дьо Гиз успява да запази страната цяла за дъщеря си Мария Стюарт единствено разделяйки фракциите на благородниците и раздавайки солидни подкупи. Мария Стюарт най-напред е женена за френския принц Франсоа II (шотландците имат близки отношения с Франция дълго време) но той умира от заразява на кръвта. Това облекчава задачата на Мария, тъй като шотландския двор се страхува от бъдещо френско влияние и съответно – от това че така ще католицизма ще се наложи в Шотландия. Братът на Мария, лорд Джеймс, по известен като граф Мъри успява да я убеди, че ако тя спазва принцип на умерен протестантизъм в Шотландия ще ѝ бъде позволено да изповядва католицизъм като лична религия.
Първоначално Мария започва управлението си успешно и бързо печели любовта на поданиците си. Тя обаче не може да се омъжи без одобрението на братовчедка си Елизабет I., която се обявява за нейна настойница и и търси кандидати приемливи за английската корона. Гордиевият възел е разсечен, когато Мария се влюбва в Хенри Стюарт, лорд Дарнли и впоследствие се жени за него[5] на 29 юли 1565 г.. За зла беда той се оказва крайно неподходящ за неин съпруг – вятърничав, любовчия, с един брак зад гърба си, а и най-лошото – католик. Мария скоро е принудена да избира между двама фаворити – него и граф Мъри. Тя прогонва втория, въпреки значителната помощ, която той и оказва във взимането на трона и управлението. Мъри вдига бунт, и Мария го обвинява в измяна. Тя печели сраженията на военния фронт, но фракцията на протестантите бързо реагира. Те се постарават да скарат Мария и лорд Дарнли. В двореца плъзва слух, че Мария има и друг фаворит – италианския секретар Давид Рично. На 9 март 1966 г. Рично е убит – уж случайно, но всъщност с подкрепата на Дарнли. Мария Стюарт се измъква от двореца, спасява се при верния ѝ васал Джеймс Хепбърн и повежда гражданска война със съпруга си. Но ако сватбата ѝ с Дарнли е грешка, то сватбата ѝ с Джеймс Хепбърн, лорд Бътуел е фарс. Той е пряко отговорен за смъртта на лорд Дарнли. Църквата веднага реагира наричайки този акт прелюбодеяние – тя взима за съпруг, убиеца на предния си мъж! Хугенотите реагират до един. Самата Мария предизвиква недоволството на аристократите както с недалновидните си бракове (с лорд Дарнли, а впоследствие и с граф Ботуел), така и със политическия си завой си от умерено изповядване на калвинизъм към католицизъм. ОТ този момент Мария Стюарт се забърква в поредица от сражения. Конфликтът се решава на 15 юни 1567 на възвишението Карбъри Хил, на 8 км от Единбург,. Там тя е пленена от протестанските лордове и абдикира в полза на сила си. Протестанската аристокрация търси полубратът на Мария Стюарт, граф Мъри за регент. Тя с изненада открива, че той не се държи като роднина. Принудена е да бяга, от затвора си и да отхвърли абдикацията. След нови сражения, обаче на 13 май същата година обаче е изненадана от войските на противника, южно от Лангсайд Пленена е от англичаните и е принудена отново да е принудена да абдикира – този път окончателно! Тя е изпратена в затвор в Англия, където обаче е обвинена в измяна срещу английската кралица Елизабет I и екзекутирана през 1567. С нейната абдикация нейният едногодишен син Джеймс VI става крал.
Крале на Шотландия
.jpg)
.jpg)
Крале на Шотландия и Англия
.jpg)
.jpg)
Remove ads
Английска революция
 |
Оливър Кромуел (Oliver Cromwell) |
25 април 1599 Хънтингтън, Кембриджшир, Англия |
16 декември 1653 | Водещ английски революционер първи Лорд-протектор |
3 септември 1658 | 3 септември 1658 Уайтхол, Лондон |
 |
Ричард Кромуел (Richard Cromwell) |
4 октомври 1626 Хънтингтън, Кембриджшир, Англия |
3 септември 1658 | Син на Оливър Кромуел Втори Лорд-протектор |
25 май 1659 | 12 юли 1712 Честхънт, Хартфордшир, Англия |
Реставрация
.jpg)
През 1707 Шотландия е обединена с Англия, с която от 1603 се намира в лична уния. Кралица Анна и нейните наследници стават крале на Великобритания, а по-късно, през1801, след обединение с Ирландия – крале на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.
Remove ads
Претенденти за трона
Стюарт-Якобинска партия
Дори и след абдикирането си Джеймс VII продължава да изявява претенции към трона на Шотландия, Англия и Ирландия. След смъртта му през 1701 синът му Джеймс Франсис Стюарт продължава претенцията, наричайки се Джеймс VIII Шотландски и III Английски, който дори и след сливането на Англия и Шотландия продължил с претенциите, а след смъртта на сестра му кралица Анна през 1714 се завъръща в Шотландия, за да си върне трона. След неуспеха си се завъръща в Италия. Тридесет години по-късно синът на Джеймс VIII, Чарлз Едуард Стюарт, също не успява в тази задача. Със смъртта на Чарлз и неуспешните претенции на Хенри Бенедикт Стюарт, брат на Чарлз, и двамата умират без наследници и родът Стюарт се прекъсва.
.jpg)
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads