Кристалография

Кристалографията е наука за кристалите, тяхната структура, форма, състав, образуване и свойства.

Тя е тясно свързана с минералогията, физиката на твърдото тяло и химията. Исторически кристалографията е възникнала в рамките на минералогията като наука, описваща природните кристали.

Основни понятия

За описване на симетрията на многостенници и кристални решетки в кристалографията е установена следната йерархия на термини:

• 3 Категории на симетрия
  • 7 Сингонии
    • 32 Класа на симетрия
      • 230 Пространствени групи или точкови групи

Кристална решетка

 Основна статия: Кристална решетка

Елементарната клетка е най-малкият комплекс от атоми, които при многократното си повторение възпроизвеждат кристала, най-малката кутийка в кристалната решетка. Френският кристалограф Огюст Браве през средата на XIX в. извежда 14 елементарни клетки. Коефициент на компактност (Q) е отношението между обема, зает от атомите и обема на кристалната решетка. Равнинна плътност е отношението от площта заета от атомите разположени в дадена равнина и площта на дадената равнина.

Видове симетрия

Видове симетрия^[1]

Кристална система	Категория
	Низша			Средна			Висша
Сингония	Триклинна	Моноклинна	Ромбическа	Тетрагонална	Тригонална	Хексагонална	Кубична
Примитивен	L1			L4	L3	L6	4L33L2
Централен	C			L4PC	L3C = Ł3	L6PC	4L33L23PC
Планарен		P	L22P	L44P	L33P	L66P	3Ł44L36P
Аксиален		L2	3L2	L44L2	L33L2	L66L2	3L44L36L2
План-аксиален		L2PC	3L23PC	L44L25PC	L33L23PC = Ł33L23P	L66L27PC	3L44L36L29PC
Инверсионно-примитивен				Ł4		Ł6 =L3P⊥
Инверсионно-планарен				Ł42L22P		Ł63L23P