Крум Дамянов

Крум Дамянов е български скулптор, автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли в Народна република България през 70-те и 80-те години на ХХ век, професор и академик.

Крум Дамянов
български скулптор
Роден	31 август 1937 г. (87 г.) Ракитово, Царство България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Работил в	Университет по архитектура, строителство и геодезия Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	проф. Любомир Далчев
Направление	скулптура
Награди	„Иван Лазаров“ (1965 и 1982) Димитровска награда Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2009)
Семейство
Съпруга	Уляна Малеева

Биография

Роден на 31 август 1937 година в Ракитово, Пещерско. През 1962 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при професор Любомир Далчев.^[1] От 1969 до 1994 година последователно е преподавател, доцент, професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 година е професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.^[1][2][3]

По времето на държавния социализъм е носител на високи съюзни и държавни отличия – наградата „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура за 1965 и 1982 година. Лауреат е на Димитровска награда.

През 2009 година е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.^[4]

Избран за академик на БАН на 9 май 2015 година.^[5]

През май 2016 година е отличен с орден „Стара планина“ – първа степен.^[6]

Творчество

Мемориални ансамбли

Мемориален ансамбъл „Създатели на българската държава“ над Шумен, изглед отвътре

Мемориален ансамбъл „Асеневци“ във Велико Търново, детайл

Мемориален ансамбъл „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора

Монумент „Камбаните“ край София, детайл – Людмила Живкова

• 1977 – „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“), Стара Загора
• 1981 – „Създатели на българската държава“, Шумен
• 1985 – „Асеневци“, Велико Търново

Монументи

• 1978 – „Мемориал „Знаме на мира““, често наричан „Камбаните“ София
• 1983 – „Часовникова кула“, Хасково
• 1988 – „Софроний Врачански“, Враца
• 1993 – „Разпятие“, Кюстендил

Монументална пластика

• 1986 – „Бик“, Констанц, Германия
• 1992 – „Елин Пелин“, Борисова градина, София
• 1993 – „Георги Аспарухов“, София
• 1994 – Кръст над църквата „Света Петка Българска“ край Рупите
• 2002 – „Един тон във въздуха“, колекция „Вутен“, Белгия
• 2003 – „Корида“, колекция „Вутен“, Белгия
• 2004 – „Сатурналии“, колекция „Вутен“, Белгия
• 2015 - „Орфей“, Метростанция „Летище София“

Кавалетна скулптура

Притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.

Изложби

• 1998 – Париж, Франция
• 1999 – Маями, САЩ
• 2001 – София
• 2002 – Париж, Франция
• 2002 – Море сюр Лоан, Франция
• 2002 – Брюксел, Белгия (в рамките на „Европалия“)

Скулптурни симпозиуми

• 1968 – Линдабрун, Австрия
• 1969 – Санкт Маргаретен, Австрия
• 1970 – Хайнувка, Полша
• 1971 – Линдабрун, Австрия
• 1988 – Линдабрун, Австрия
• 1996 – Пасау, Германия
• 1987 – Олимпиада на изкуствата, Сеул, Южна Корея
• 1992 – Men of Achievement, Международен биографичен център, Кембридж, Великобритания
• 1994, 1998, 2003 – включен във „Five Hundred Leaders of Influence“, ABI /American Biographical Institute, Inc/

Противоречия

След откриването на пластиката на Орфей на метростанция „Летище София“ журналистката Любослава Русева вижда в проекта на Крум Дамянов представяне на България символично като подземно царство.^[7] Камен Петров в „Уебкафе“ нарича скулптурата Робокоп, Терминатор и кръстоска между Тенекиения човек и отмъстителен Десептикон. Според него да поставиш статуя на Орфей на летището е символен жест, сравним с построяването на паметници на Александър Велики в Скопие.^[8]

При съобщенията в медиите за номинирането на Крум Дамянов за орден „Стара планина“ през май 2016 година в интервю за вестник „168 часа“ арх. Благой Атанасов оспорва авторството на монумента „Знаме на мира („Камбаните“)“.^[9]