Кръстьо Припорски

Кръстьо (Кръсто, Кръстю) Митев (Митов) Николов, известен като Припорски, е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2][3]

Кръстьо Припорски
български революционер
Роден	1900 г. Припор, Османска империя
Починал	3 октомври 1931 г. (31 г.) Калотина, Царство България
Кръстьо Припорски в Общомедия

Биография

Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Йордан, Евтим Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: В. Николов, И. Деянов, Д. Каракашев и неизвестно лице.^[4]

Кръстьо Митев е роден в 1900 година в кочанското село Припор.^[1][5] От юли 1918 година участва в Първата световна война с Българската армия. След сражение попада в плен.^[1]

След войната Митев е мобилизиран в сръбската армия и служи 15 месеца.^[1] Дезертира и от 1923 година е четник на щипския и кочански войвода на ВМРО Панчо Михайлов. На 1 март 1923 година участва в голямото сражение при Танатарци, Щипско.^[1]

В 1924 година става четник на ВМРО при Ефтим Полски, с когото участва в нападението на кочанското околийско управление, в сражението при Припечани, Кочанско, в сражението в местността Мъртви трап и местността Наунова чука край село Лески на 22 юли 1925 година, както и в нападението на експреса при град Цариброд в 1930 година.^[1]

Сръбските власти като отмъщение убиват баща му Никола и брат му Мите.^[1] Според Иван Михайлов те са убити заедно с още 12 техни роднини веднага след като Кочанско попада в Сърбия в 1913 година.^[6][3]

По-късно става ръководител на четите на ВМРО, действащи в Западните покрайнини. Загива на 3 октомври 1931 година в сражение край граничното село Калотина.^[3][6][7]

От ляво надясно: Андрейчо Манов, Кръстю Припорски, Иван Михайлов и Йордан Спанчевски.^[8]

Водачът на ВМРО Иван Михайлов пише за него:

„

Той сѫщо е единъ измежду най-ценнитѣ борци отъ кочанската чета. Въ[3] всички нейни по-важни сражения следъ 1924 г. и той е участникъ. Пленяваше съ характера си и съ своята непретенциозность, макаръ да имаше задъ гърба си голѣми заслуги. Много смѣлъ и предприемчивъ бѣше. Специализиралъ се бѣ, като самоукъ, въ правенето на адски ма­шини. Отъ омраза къмъ неуловимия Припорски, сръбскитѣ власти из­биха повече отъ десеть души отъ семействот му, въ родното имъ село близо до Кочани.[9]

“

Вестник „Свобода или смърт“ на 1 юни 1932 година пише:

„

Рѣдко нашата най-нова история на революционнитѣ борби е излѫчвала юнакъ, надаренъ съ толкова много природни добродетели както Кръстьо Припорски. Любознателенъ и интелигентенъ по природа, възпитанъ и кротъкъ въ отношенията си къмъ дру­гари и познати, Кръстьо правѣше впечатление — а това впечат­ление се запечатваше въ паметьта на всички, които го познаваха — на човѣкъ съ извънредно приятенъ характеръ, който го пра­вѣше да бѫде обичанъ отъ всички. Кой отъ неговитѣ другари и познати нѣма да си спомни за неговата детска наивность въ раз­каза му; за неговото хубаво и умно чело, което се красѣше отъ буйни черни коси; за неговитѣ тънки черти на лицето му, на което[9] горѣха две черни очи, пълни съ жар и любовь къмъ похитената му Родина? Кой нѣма да си спомни за неговата стройна и пър­гава като на пантера снага? Кръстьо бѣше едно чудно съчетание на юнашка и духовна сила. Той бѣше крилатиятъ орелъ на Кочанскитѣ планини. Неговиятъ воленъ духъ и сега, когато той пад­на убитъ въ борбата за свободата на своята скѫпа родина, лети заедно съ духоветѣ на неговитѣ вѣрни другари — Ефтимъ Полски и Георги Спанчевски, загинали юнашки отъ вражески куршуми.[6]

“

На 25 февруари 1943 година, вдовицата му Алтъна, родена в Градче, Кочанско, и жителка на Кюстендил, подава молба за българска народна пенсия, в която пише, че той „почти целия си живот [е] посветил в борба за обединението на български народ“. Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]