Кула (Стефанина)

Кула (на гръцки: Πύργος Στεφανινών) е археологически обект в лъгадинското село Стефанина (Стибан), Гърция.^[1][2]

Кула Πύργος
Местоположение40.761444, 23.587361
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	дем Бешичко езеро
Местоположение	Стефанина
Основаване	Средновековие
Състояние	развалини

Местоположение

Кула е разположена в западната част на Стефанина^[1][2] и малкото му развалини са сред селските къщи.^[2]

История

Първото споменаване в историческите източници за Стефанина е в документ от 1083 година, в който доместика на Запада Григорий Бакуриани дарява на основания от него манастир „Света Богородица Петричка“ село Прилонгион (Πριλόγγιον), което вероятно се е намирало около днешна Аспровалта, „в архонтството, наречено Стефаниана“ (κατά την Αρχοντείαν την λεγόμενη Στεφανιανά).^[1][2]

Терминът„архонтство“ (Αρχοντεία) означава военен и административен център на регион. Това архонтство може да е съществувало от първата половина на IX век, ако не и от края на VIII век. Архонтството Стефаниана еволюира през втората половина на XIII век в катепанат Стефаниана, а на юг от него се появява катепанатът Рендина.^[1][2]

В 1258 – 1259 година се споменава „Местността Стефаниана“ (τοποθεσία Στεφανιανών), където терминът местност обозначава катепанат. В 1300, 1318 и 1321 година се споменава като „катепанат Стефаниана“ (Καπετανίκιο Στεφανιανών). Катепанатът изглежда е оцелял поне до 1346 година. В хрисовул от 1346 година на сръбския владетел Стефан Душан за манастира Есфигмен, Стефаниана се споменава без термина катепанат и имаме първото и единствено историческо споменаване на „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών), чийто кефалия е сръбинът Григорий Прелюб, военачалник на Душан и баща на Тома Прелюбович, по-късно деспот на Янина. Това е периода, в който Сърбия се възползва от Гражданската война във Византия (1341 – 1347) и окупира Македония. Преди това в 1344 година Григорий Прелюб командва сръбска армия, която е победена в битката при Стефаниана от емира на Айдън Омур, съюзник на Йоан VI Кантакузин.^[1][2]

Що се отнася до териториалните граници на катепаната Стефаниана, се смята, че те са се простирали от Орсовата планина (Кердилия) с част от крайбрежната част на Струмския залив до по-широката зона на Богданската планина (Вертискос) и някои части от Лъгадинското и Бешичкото езеро.^[1] От църковна гледна точка катепанатът част от Ежовската епископия. В 1307 година той е присъединен към Ежевската епископия, чийто епископ Калистос се подписва като „смирен епископ на Ежево и Стефаниана“. Той продължава да му принадлежи в 1358 година, според писмо, подписано от Матей като „епископ на Ежово и Стефаниана“. Споменава се още веднъж, по същия начин в 1378 година.^[1][3][2]

Стефаниана се е запазило до днес под гръцката форма Стефанина и турската Стибан. Въпреки това освен Кула, североизточно от селото са и развалините на втора крепост – Палеокастро.^[1][2]

Според изследванията на археолога Евангелос Папатанасиос, Палеокастро е основана в първата половина на VIII век като кастел (castellum). От друга страна, зидарията на Кула, я поставя някъде между VIII и X век с по-късни ремонти през X и XI век. По-ранни разкопки на Папазотос в Кулата изваждат наяве богата керамика от XIII – XV век и монета от периода на Юстиниан I, единствена индикация за раннохристиянска фаза.^[1]

Следователно имаме две крепости в една и съща област, които са повече или по-малко идентични във времето. Палеокастро може да е предшествана от Кулата, която може да е крепостта, спомената като „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών) в 1346 година. Според тази хипотеза Палеокастро е първото седалище на катепаната Стефаниана, което вероятно по-късно, през следващите векове, е преместено в рамките на сегашното село Стефанина.^[1]

Описание

Хълмът, на който е разположена Кула, е сравнително стръмен от всички страни, с изключение на източната страна, която е значително по-полегата и свързва селото с крепостта. Крепостта е заемала площ от около 4 декара и е била обграден от стена с периметър приблизително 300 m. Развалините на стената са оцелели от южната и западната страна. От северната страна се виждат малко следи, а от източната изобщо няма. В югозападния ъгъл е сравнително добре запазена една кула. Стената е изградена от ломен камък със свързващ хоросан и тухлени фрагменти.^[2]

Най-добре запазената стена е разположена от южната страна с височина 3-4 m. Стената от тази страна се намира между дворовете на къщите и е реставрирана от Археологическата служба на Гърция през 2008 година. Западната стена достига височина до 2 m и следите ѝ са видими по цялото ѝ протежение. Тази стена е открита от археолога Танасис Папазотос през 1983 година. Кулата в югозападния ъгъл е правоъгълна с размери 8,4 Х 8,0 m, запазена на височина до 3,5 m и с дебелина на стените до 1,20 m. Името на мястото идва от тази кула.^[2]

Според описанията и спомените на старите жители на селото, на тясната източна страна, където днес има къщи, се е намирала портата на крепостта. Останки от портата са били запазени преди Втората световна война. Също така по спомени вътре стените е имало развалини на църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, от която днес няма следи.^[2]