Културно-историческа психология

Културно-историческата психология (школа на Виготски) е направление на психологическите изследвания, основано от Лев Виготски в края на 20-те година на ХХ век и развито от неговите студенти и последователи в Източна Европа и по света.

Културно-историческата психология възниква като отговор на Картезианския дуализъм между ума и тялото в психологията по това време, като е обмислена за установяване на нова парадигма в психологическите изследвания, която би преодоляла ограничения обективизъм на бихевиоризма (Уотсън) и субективизма на интроспективната психология на Вундт, Уилям Джеймс и други. Фокусира се върху човешкото развитие, за да отправи генетични претенции относно функционирането на психиката при дейност.

Някои от учениците на Виготски – Алексей Леонтиев, Александър Лурия, Пьотър Галперин, Василий Давидов и други в Съветския съюз развиват културно-историческата психология. Лазло Гарай^[1] (В Унгария) и Клаус Холцкамп^[2] (в Германия) развиват, респективно, техни собствени подходи към културно-историческата психология.