Курфюрстки дворец (Бон)

Курфюрсткият дворец в центъра на град Бон е резиденция на курфюрстите на Курфюрство Кьолн до 1794 година.

Курфюрстки дворец Kurfürstliches Schloss
Курфюрсткият дворец (2007 г.), на заден план вляво се вижда кулата на Бонската катедрала
Местоположение50.7337, 7.10269
Информация
Страна	Германия
Местоположение	Бон
Архитект	Енрико Зукали
Основаване	1697 – 1705
Курфюрстки дворец в Общомедия

Неотделима част от сградата е бонският Хофгартен – обширен дворцов парк, разположен южно от двореца. Днес в сградата се помещава Рейнският Фридрих-Вилхелмов университет на Бон. Дворецът и дворцовата градината са архитектурни паметници и са поставени под защита като културните паметници.

История

Regina Pacis (лат.: Кралица на мира) над южния вход

Предшестващата сграда на мястото на днешния дворец е построена от името на курфюрст Салентин фон Изенбург между 1567 и 1577 г. Този дворец, ограничен на юг от градската стена, е бил разрушен по време на окупацията на Бон от войските на съюзниците на курфюрст Йозеф Клеменс през 1689 г., когато той превзел града обратно в своя власт.

През годините 1697–1705 г. Йозеф Клеменс разпоредил възстановяването на двореца във вид на наподобяващ крепост четирикрилен комплекс с четири ъглови ризалити според плановете на придворния архитект на Мюнхен Енрико Зукали, а за ръководител на строежа е избран Антонио Рива. Сградата е групирана около правоъгълен аркаден двор и се отваря в североизточна посока към почетния двор, който е главният вход на двореца по време на курфюрстката ера. Около 1700 г. към западното крило на двореца е добавена двойната църква. На нейно място днес се намира университетската аула.

Курфюрсткият дворец (Бон), въздушен изглед (2015 г.)

През 1715–1723 г. Робер де Кот (1656–1735 г.) отваря тази строга сграда на юг и оформя дворцовата градина. През 1744 г. южната страна се сдобива със статуята на Мадона „Regina Pacis“ (лат.: Кралица на мира), покровителката на университета. Позлатената скулптура е от скулптора Вилхелм Ротермонд и е монтирана над южния вход.

На 15 януари 1777 г. дворецът изгаря. Пожарът е избухнал рано сутринта в западното крило, обхванал е покривните греди и е довел до експлозия в барутния погреб. Спасителните операции продължават през целия ден, а градът е заплашен от опожаряване. Загиват мнозина.^[1] Реконструкцията след пожара не започва веднага. Само дворцовото градинско крило е възстановено в опростен вид. Дворцовата църква, която също е разрушена, е заменена от по-малка двойна църква в източното крило, където се намира и до днес. Когато френските революционни войски навлизат през 1794 г., използването на двореца като курфюрстка резиденция приключва.

През 1818 г. пруският крал Фридрих Вилхелм III дарява сградата на новоучредения Фридрих-Вилхелмски университет, който и днес я използва като основен корпус. През втората половина на 1920-те години, въз основа на плановете на Зукали и де Кот, крилата, унищожени от пожара в двореца, са възстановени и за първи път е издигната четвърта ъглова кула. През октомври 1944 г. сградата отново е разрушена от въздушно нападение и е възстановена отново до 1951 г. след Втората световна война.

Бонският университет е разположен в двореца от основаването си през 1818 г.

Галерия

• 
  Архангел Михаил върху Кобленцката врата (2007 г.)
• 
  Южен изглед на Кобленцката врата (2013 г.)
• 
  Олтарно помещение на дворцовата църква
• 
  Новият орган от 2012 г.