Къзълорда

Къзълорда (на казахски: Қызылорда), в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет, е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област‎.

Къзълорда Қызылорда
— град —
Къзълорда 44.8479, 65.49989
Страна	Казахстан
Област	Къзълординска област
Площ	240 km²
Надм. височина	128 m
Население	257 299 души (2016) 1072 души/km²
Кмет	Нурлибек Налибаев
Основаване	1820
Град от	1867
Пощенски код	120000
Телефонен код	+7 7242
МПС код	N, 11
Официален сайт	www.kyzylorda.gov.kz
Къзълорда в Общомедия

Разположен е в Южен Казахстан, на брега на река Сърдаря. В периода 1925 – 1929 г. е столица на Казахската АССР в състава на РСФСР. Към 2016 г. има население от 257 299 души.^[1]

История

Селището е основано като крепост Ак-Мечет в границите на Кокандското ханство през 1818 година. На 28 юли 1853 г. крепостта е нападната и превзета от руски войски под командването на генерал Василий Перовский и е преименувана на форт Перовский. През декември същата година гарнизонът на крепостта успешно я отбранява, когато е обсадена от кокандски войски.^[2]

Изглед от Перовск, XIX век.

През 1867 г. крепостта е превърната в град Перовск, който става уезден център на Сърдаринска област. Откриват се училища, оризища, завод за кирпич и вятърни мелници. След пускането в експлоатация на жп линията Оренбург – Ташкент, в града е построена жп гара.^[2]

На 30 октомври 1917 г. в Перовск е установена съветска власт. През 1925 г. градът е преименуван на Къзъл-Орда (букв. „Червена армия“), а столицата на Казахската автономна съветска социалистическа република е преместена тук от Оренбург. През 1929 г. столицата е преместена в Алма-Ата.^[2]

През 1930-те и 1940-те години населението на града значително нараства благодарение на преселници от други краища на СССР: политически изгнаници, депортирани поляци от Западна Украйна и Беларус, немци, корейци от Далечния Изток, народи от Крим и Северен Кавказ, както и евакуирани хора от завладените от Нацистка Германия региони. През 1960-те и 1970-те години заедно с хартиените, механическите и обувните заводи възникват нови съседни селища.^[2]

На 17 юни 1997 г. с указ на президента на Казахстан градът е преименуван от Къзъл-Орда на Къзълорда, а с него и областта е преименувана на Къзълординска.^[2]

Население

Население по години

1897[3]	1959[3]	1970[3]	1979[3]	1989[3]	1991[3]	1999[3]
5058	65 902	122 373	156 128	151 791	158 200	157 364
2005[3]	2007[3]	2008[3]	2009[3]	2010[3]	2011[3]	2012[3]
158 592	164 103	166 818	188 682	193 106	198 389	201 719
2013[3]	2014[3]	2015[3]	2016[1]
207 721	212 918	219 967	257 299

Етнически състав

Етническият състав на града към 2016 г. е 92,62% казахи, 3,56% руснаци, 2,19% корейци, 0,45% татари и 1,18 други етноси.^[4]

Климат

Климатът в Къзълорда е студен пустинен. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 151 mm.^[5]

Климатични данни за Къзълорда
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	15,2	21,8	31,3	39,3	41,4	44,6	46,0	44,7	42,0	35,7	26,0	17,2	46,0
Средни максимални температури (°C)	−2,5	0,2	8,8	20,3	27,2	32,9	34,3	32,6	26,1	17,4	7,2	−0,4	17,0
Средни температури (°C)	−6,8	−5	2,7	13,3	20,3	26,1	27,8	25,7	18,6	10,2	1,9	−4,7	10,8
Средни минимални температури (°C)	−10,3	−9,2	−2,2	6,9	13,2	18,8	20,8	18,6	11,7	4,0	−2,4	−8,2	5,1
Абсолютни минимални температури (°C)	−33	−33,9	−26	−8	−0,8	7,2	10,9	6,0	−1	−12,6	−25,1	−31	−33,9
Средни месечни валежи (mm)	19	15	17	16	16	10	6	4	4	10	17	17	151
Средна влажност на въздуха	78	74	65	49	41	35	34	34	40	52	70	77	54
Източник: Погода и Климат[5]

Икономика

Развита е леката промишленост, в частност хранително-вкусовата, тъй като в покрайнините на града се отглежда значително количество ориз.^[6] Произвеждат се строителни материали, а в района на града се добива нефт.^[7]