Къпалня „Сечени“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
„Сечени“ е най-големият балнеологичен комплекс в Будапеща. Строежът му започва през 1909 г. въз основа на проекта на Дьозьо Циглер.[1] Комплексът разполага с три външни и петнадесет вътрешни басейна. Предлагат се различни лечебни процедури.
Remove ads
Remove ads
История
Идеята за изграждането на къпалня в столицата се заражда още през 1884 година. Проектирането му е поверено на преподавателя в Техническия университет Дьозьо Циглер..[1] Проектът обаче е ратифициран едва през 1903 г. Още преди смъртта си Циглер упълномощава за свой постоянен заместник Еде Дворжак, сертифициран архитект и професор в Техническия университет.
След няколко изменения на мястото на обекта, реалното строителство започва на 7 май 1909 г. Къпалнята, наричана дотогава „Къпалня Артези“, отваря врати на 16 юни 1913 г. с новото си име „Къпалня Сечени“. По това време къпалнята е разделена на частни бани, мъжка и дамска парна баня, както и на мъжка и дамска обществена къпалня.
През 1949 г. е отворено ново отделение за кални бани. От 1950 г. тук започват и лечения с кал на гинекологични заболявания. През 1952 г. започват и физико- и електротерапевтични лечения, както и солни бани. На 26 ноември 1963 г. отваря и зимната баня.
През 1981 г. е закрита мъжката обществена къпалня и на нейно място е отворен обществен басейн. През следващата година на мястото на женската обществена къпалня е отворена дневна болница, която функционира като физиотерапевтично отделение.
Remove ads
Сграда
От 1926 г. по проекта на Имре Франчек младши се изграждат външните басейни на къпалнята, трите басейна са оградени със сграда във формата на полукръг в новоренесансов стил. Пространството около външните басейни и сградата са украсени с много статуи, отстрани на всеки от басейните има по един шадраван. Строената на два етапа къпалня има единен архитектурен облик, но стилът ѝ е еклектичен, исторически. Много източници я описват като като необарокова, а други като неоренесансова.
В четирите края на централния купол се виждат тритонови композиции, изготвени от Дьорд Ващаг младши, Дюла Безереди, Дежьо Лани и Ищван Сентдьорди. В средата се виждат лебедите и делфините на Бела Маркуп.
На влизане в аулата се вижда шедьовърът на скулптора Йожеф Рона, кентавърът Тритон с шадравана. Мозайката на купола е произведение на Жигмонд Вайда. В централната част на купола е изобразен богът на слънцето Хелиос, докато кара своята колесница с четири коня. На прозорците са изобразени гръцки, римски, източни и египетски сцени.
Remove ads
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads