Латински съюз

Латински съюз (7 век пр.н.е. - 338 пр.н.е.)^[1] е името на конфедерация от около 30 държави и племена в областта Лациум край Древния Рим, организирана за обща защита. Терминът Латински съюз е въведен от съвременните историци, като няма точен латински еквивалент.^[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Латински съюз.

---

Създаване на съюза

Първоначално Латинският съюз е създаден за защита срещу врагове от съседните области, като начело на конфедерацията е град Алба Лонга. През 7 век пр.н.е. етруските царе опитват да наложат властта си над град Ариция (дн. Аричия), но политиката, предприета от съюзниците, предотвратява етруско нашествие. ^[1] Частичен фрагмент от надпис, записан от Катон Стари, посочва, че в даден период съюзът е включвал градовете Тускулум, Ариция, Ланувиум, Лавиниум, Кора, Тибур (дн. Тиволи), Помеция и Ардеа.^[3]

За пръв път латините се сблъскват с Рим през 7 век пр.н.е., по време на царуването на римския цар Анк Марций. Според Ливий, войната е започната от латините, които очакват, че Марций набожно ще следва мира, наследен от времето на неговия дядо - Нума Помпилий, и извършват набег в римските земи. Когато римляните изпращат представители, които да искат обезщетение за щетите, латините отговарят презрително. Съответно Марций обявява война, което според Ливий е забележително с това, че е първия път, когато римляните обявяват война чрез церемониите на фециалите.^[4] Марций потегля от Рим с новосформирана армия и превзема с щурм град Политориум. Жителите на града са заселени като римски граждани на хълма Авентин, следвайки римските традиции от войните с Алба Лонга и сабините. Когато другите латински племена впоследствие заемат празния Политориум, Марций отново превзема града и го разрушава.^[5].

По-късно военните действия се насочват към латинския град Медулия, който има силен гарнизон и е добре укрепен. След няколко сблъсъка извън рамките на града, накрая римляните излизат победители. Марций се завръща в Рим с голяма плячка. Още латини са доведени в града като жители и заселени в подножието на Авентин, край храма на Мурция, близо до хълма Палатин.^[6]

Първа латинска война

През 493 пр.н.е. Римската република сключва съюз с конфедерацията. Според римската традиция, този договор (foedus Cassianum)^[7] е сключен след победата на римляните в битката при езерото Регил през 496 пр.н.е. (в която загива Октавий Мамилий, който иска да върне на трона тъста си - Тарквиний Горди, последния римски цар).^[8] Договорът предвижда Рим и Латинския съюз да не се месят във вътрешните си работи, да си оказват военна помощ, да делят плячката от военните набези^[8] (което по-късно ще е една от причините за избухването на Втората латинска война), а също така и съвместните военни кампании да се предвождат от римски военачалници. Това споразумение по-късно спомага за отблъскването на атаките на еквите и волските - номадски племена от Апенините, на които е попречено да нахлуят в Лациум.^[1] Не е ясно дали латините са приели Рим като един от градовете в Латинския съюз, или този договор е сключен между съюза и Римската държава.

Римско върховенство над съюза

Нарастващата мощ на Рим постепенно води до доминацията му над конфедерацията. Възраждането през 358 пр.н.е. на първоначалния съюз тържествено установява римското върховенство, което в края на краищата води до избухването на Втората латинска война (343 пр.н.е.—338 пр.н.е.).^[1] След последвалата римска победа, Латинският съюз е разпуснат.

След 338 пр.н.е. и края на съюза, Рим преименува градовете на общини (municipiae) и основава колонии (colonae) в тях. Това означава, че градовете са управлявани от Рим (по-късно Римската република) и хората, живеещи в тях, са считани за римски колонисти.^[7]