Леон Ламуш

Леон Ламуш (на френски: Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.^[1]

Леон Ламуш
френски офицер и общественик
Роден	8 май 1860 г. Париж, Франция
Починал	18 юли 1945 г. (85 г.) Париж, Франция
Награди	Меджидие (орден)
Леон Ламуш в Общомедия

Биография

Леон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.^[2] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“.^[3] Леон Ламуш пристига през 1904 година в Сярско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак.^[4] Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:

„

... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.[5]

“

Ламуш заедно с интелектуалци от Горна Джумая на откриването на Паметника на незнайния македонски четник, 1933 година.

Леон Ламуш в Бачковския манастир, 20-те години на XX век.

Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.^[6] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.

От 1921 до средата на 1930-те години е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките.^[7] На 7 март 1923 г. полковник Ламуш организира сказка в Париж, на която настоява да се намалят българските репарационни задължения до степен, съответстваща на платежноспособността на държавата и изтъква нуждата на България от егейски излаз.^[8] Леон Ламуш е член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списания „Македонски преглед“ и „Независима Македония“,^[9] превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година.^[10] През август 1933 година става почетен гражданин на Горна Джумая.^[11] През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет.^[12]

В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:

„

... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[13]

“

През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:

„

Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството.[14]

“

Библиография

• Петнадесет години балканска история 1904-1918, С., 1930 г.