Линейни кораби тип „Белерофонт“

Белерофонт (на английски: Bellerophon) са серия от три британски линейни кораба – дредноути построени преди Първата световна война. Влизат в 4-та ескадра линкори на Гранд Флийт. Участват в Ютландското сражение, но без да откриват огън. Те са практически пълно копие на „Дредноут“. Една от разликите е втората тринога мачта. Главният „Белерофон“ е заложен в корабостроителницата на Портсмът в деня на спускането на вода на „Дредноут“.

Линейни кораби тип „Белерофонт“ Bellerophon-class battleship
Линкора „Белерофонт“ през 1907 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Белерофонт“
Производител	Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Служба
Заложен	6 декември 1906 г.
Спуснат на вода	27 юли 1907 г.
Влиза в строй	10 февруари 1909 г.
Изведен от експлоатация	утилизирани
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	18 800 t (нормална) 22 100 t (пълна)
Дължина	160,3 m
Ширина	25,2 m
Газене	8,3 m
Броня	главен пояс: 179 – 254 mm; траверси: 203 mm; палуба: 15 – 102 mm; барбети: 203 – 279 mm; кули ГК: 279 mm; бойна рубка: 279 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow; 4 гребни винта; 25 000 к.с.
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	5720 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	733 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm; 16x1 102 mm; 4x1 47 mm
Торпедно въоръжение	3 x 456 mm ТА
Линейни кораби тип „Белерофонт“ в Общомедия

Конструкция

Линейни кораби тип „Белерофонт“, схема на бордовото брониране.

От 16 102 мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и осем на надстройките.

Дебелината на пояса в района на мидъла е намалена до 254 мм. Дебелината на бронята на главната палуба се увеличава с половин дюйм. Корабите получават противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, вместо двата локални екрана в района на оръдейните погреби при „Дредноут“.

Въоръжение

Главен калибър

Линейните кораби от типа „Белерофонт“ са въоръжени с десет 305-мм 45-калибрени оръдия Mk X в пети двуоръдейни кули.

Теглото на оръдието Mk X със затвора съставлява 58 т. Над вътрешната нарезна тръба има втора (външна) тръба. Двете тръби са направени от легирана никелова стомана. Традиционно за британския флота ствола е скрепен с намотка от тел. Над външната тръба, от дулния до среза на казенника, се намотава тел от високоякостна стомана със здравина на скъсване 150 кг/мм²^[1].

Зареждането е картузно. Метателният заряд се състои от два картуза^[1] с кордит марка MD45 с обща маса 117 кг. Затвора е бутален, система Уелин. На 386-кг бронебоен снаряд се съобщава начална скорост от 830 м/с. Установката осигурява максимален ъгъл на подем на оръдията от 13,5°, което дава максимална далечина на стрелбата от 15 040 м. Първоначално в боезапаса влизат само бронебойните APC Mark VI и фугасните HE Mark IIa снаряди с балистичен наконечник с оживало от два диаметъра. В периода 1915 – 1916 г. в боекомплекта влизат бронебойните APC Mark VIa и полубронебойните Mark VIIa снаряди с оживало от 4 диаметра, при стрелба с които максималната далечина нараства до 17 236 м^[2]. От 1918 г. се използват и бронебойните снаряди Mark VIIa (Greenboy). Максималната далечина с които съставлява 18 690 м при ъгъл на възвишение 16°.

Противоминна артилерия

По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от кулите са свалени и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също получават и щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се подсигурят с въоръжение малки кораби, на борда остават 13 броя такива оръдия.

Представители

Название	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Приет на въоръжение	Съдба
„Белерофонт“ (HMS Bellerophon (1907))	Portsmouth Dockyard, Портсмът, Англия	6 декември 1906 г.	27 юли 1907 г.	20 февруари 1909 г.	изключен през 1921 г.
„Сюпърб“ (HMS Superb (1907))	Armstrong Elswick Works, Нюкасъл, Англия	6 февруари 1907 г.	7 ноември 1907 г.	9 юни 1909 г.	изключен през 1921 г.
„Темерер“ (HMS Temeraire (1907))	Devenport Dockyard Плимут, Англия	1 януари 1907 г.	24 август 1907 г.	15 май 1909 г.	изключен през 1921 г.

Вижте също

• Списък на дредноутите и супердредноутите