Лужишки езици

Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000, от които 40 000 в Саксония и 20 000 в Бранденбург. Тъй като етническата принадлежност не се отбелязва официално и самоопределянето като лужишки сърби е свободно, може да се правят само приблизителни оценки на тяхната численост. Броят на говорещите лужишки езици се оценява като значително по-нисък. Горнолужишки език се говори от около 13 000 души. Говорещите долнолужишки език са около 7 000.

Сравнение на лужишките езици с други западнославянски езици

български	чешки	горнолужишки	долнолужишки	полски	полабски
човек	člověk	čłowjek	cłowjek	człowiek	clawak
вечер	večer	wječor	wjacor	wieczór	wicer
брат	bratr	bratr	bratš	brat	brot
ден	den	dźeń	źeń	dzień	dan
ръка	ruka	ruka	ruka	ręka	ręka
есен	podzim	nazyma	nazyma	jesień	prenja zaima
сняг	sníh	sněh	sněg	śnieg	sneg
лято	léto	lěćo	lěśe	lato	ljutü
сестра	sestra	sotra	sotša	siostra	sestra
риба	ryba	ryba	ryba	ryba	raibo
огън	oheň	woheń	wogeń	ogień	widin
вода	voda	woda	wóda	woda	wôda
вятър	vítr	wětr	wětš	wiatr	wjôter
зима	zima	zyma	zyma	zima	zaima

Фонетични различия

Разлики при съгласните

Двата лужишки езика се различават съществено в областта на съгласните звукове.

горнолужишки	долнолужишки	примери	превод	забележки
h	g	hora – góra	планина	g > h както в чешки и словашки.
		hołb – gołub	гълъб
		hordy – gjardy	горд
		hród – grod	кале
		kniha – knigły	книга
		hody – gódy	Коледа
č	c	čas – cas	време	č > c като в полски и полабски
		čorny – carny	черен
		čert – cart	дявол
		česć – cesć	чест
		ličba – licba	число
		pčołka – pcołka	пчела
š	s	štyri – styri	четири	š > s в долнолужишки
		štwórć – stwjerś	четвърт
		štwórtka – stwórtka	четворка
		štwórtk – stwórtk	четвъртък
ć	ś	ćeńki – śańki	тънък	ć > ś в долнолужишки освен след съскави съгласни
		bić – biś	бия
		hić – hyś	вървя
		puć – puś	път
		ćah – śěg	влак
		ćahać – śěgaś	дърпам
		ćim – śim	толкова
		ćichi – śichy	тих
		но: hósć – gósć	гост
dź	ź	dźeń – źeń	ден	dź > ź в долнолужишки освен след съскави съгласни
		dźesać – źaseś	десет
		hdźe – źo	къде
		hdźež – źož	където
		dźowka – źowka	дъщеря
		dźiwy – źiwy	див
		dźěło – źěło	работа
		dźak – źěk	благодаря
		hózdź – gózdź	гвоздей
kr, pr, tr	kš, pš, tš	krasny – kšasny	великолепен	r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u в долнолужишки
		prawy – pšawy	десен
		prosba – pšosba	молба
		bratr – bratš	брат
		sotra – sotša	сестра
		wutroba – wutšoba	сърце
		trawa – tšawa	трева
		jutry – jatšy	изток
		wótry – wótšy	остър
ń	j	dóńć – dojś	отивам	-ń- в горнолужишки както в кашубски вместо -j- в долнолужишки
		nadeńć – nadejś	срещам
		přeńć – pśejś	преминавам
		přińć – pśiś	идвам
		rozeńć – rozejś	разотивам се
		woteńć – wótejś	отивам
		wuńć – wujś	излизам
		njeńdu – njejdu	не отиват

Разлики при гласните

горнолужишки	долнолужишки	примери	превод	забележки
'a	ě, e	mjaso – měso	месо	от праслав. *ę
		dźak – źěk	благодаря
		časty – cesty	чест
		hladać – glědaś	гледам
		dźesać – źaseś	десет
		rjad – rěd	ред
		rjany – rědny	красив
		swjatki – swětki	Петдесетница
'e	'a	mjeza – mjaza	межда	*ě > ja както в полски, беларуски.
		čert – cart	дявол
		jedyn – jaden	един
		njesć – njasć	нося
		pjec – pjac	пека
		wjeselo – wjasele	радост
		wjes – wjas	село
		wječor – wjacor	вечер
e	o	hdźe – źo	къде	e > o в долнолужишки
		-će – -śo, -ćo	(окончание 3. мн.)
		ćeta – śota	леля
		wčera – cora	вчера
i	y	hić – hyś	вървя	в долнолужишки Verdumpfung на i > y след ž, š, h и c (< č), като в полски.
		wužiwar – wužywaŕ	потребител
		wužiwać – wužywaś	ползвам
		žiwy – žywy	жив
		činić – cyniś	правя
		šija – šyja	шия
		šiška – šyška	запушалка
o	ja	pos – pjas	куче	от праславянско *ь (пол.: ie в pies)
o	e	susod – sused	съсед	e > o в горнолужишки
		so – se	се
		won – wen	вън
y	e, ě	cyły – ceły	цял	e/ě > y в горнолужишки след c, s, d
		cyłosć – cełosć	цялост
		dyrbjeć – derbiś, derbjeś	трябва
		cypy – cepy	цеп
		cyn – cen	калай
		cyrkej – cerkwja	църква
		dyrić – deriś	пердаша
		syć – seś	мрежа
		symjo – semje	семе
oł	łu	tołsty – tłusty	дебел	от праславянски *ьl/*ъl след твърди зъбни съгласни
		dołhi – dłujki	дълъг
		dołh – dług	дълг
		stołp – słup	стълб
or	ar (jar след g/k)	hordy – gjardy	горд	от праславянски *ъr
		horbaty – gjarbaty	гърбав
		horb – gjarba	гръб
		hordło – gjardło	гърло
		hornc – gjarnc	гърне
or	ar	čorny – carny	черен	от праславянско *ьr пред твърди съгласни, иначе er (в smjerć – smjerś смърт)

Общи черти

Съгласни

праславянски	лужишки	примери	превод	сравнение	забележки
str	tr/tř – tš/tś	sotra – sotša	сестра	пол. siostra, чеш. sestra	изпадане на s; много изключения
		tradać – tšadaś	чезна	чеш. strádat
		truhać – tšugaś	стържа	пол. strugać Tschechisch: struhadlo „пила“
		truk – tšuk	шушулка
		třěcha – tśěcha (stśěcha)	покрив	чеш. střecha пол. strzecha
		truna – tšuna	струна	чеш., пол. struna
		trup – tšup	струпей	чеш., пол., strup

Гласни

промяна	горнолужишки	долнолужишки	превод	забележка
e > o	wječor	wjacor	вечер	рус. вечер, чеш. večer
	čłon	cłonk	член	рус. член
	daloko		далеко	пол. daleko, рус. далеко, сръб. daleko
	wjesoły	wjasoły	весел	рус. весёлый, сръб. veseo, vesela
	pjećory	pěśory	петима	рус. пятеро, сръб. petero
	pčoła	pcoła	пчела	Rus. пчела, сръб. pčela
	sotra	sotša	сестра	рус. сестра, сръб. sestra
i > y1	zyma	zyma	зима	чеш. zima
	nazyma	nazyma	есен
	kazyć	kazyś	гния	пол. kazić, чеш. kaziti, слов. kazit'
ǫ > u2	ruka		ръка	пол. ręka, кашуб. rąka
	wutroba	wutšoba	сърце	пол. wątroba „черен дроб“
	mudry		умен	пол. mądry
	huso	gus	гъска	пол. gęś
	pucher	puchoŕ	мехур	пол. pęcherz
	pupk		пъп	пол. pępek
	huba	guba	уста	пол. gęba
el > ło3	žłob		жлеб	слов. žleb (žl’ab), словен. žleb, хърв. žlijeb
	mloko		мляко	чеш. mleko, хърв. mlijeko
er > re/rě/rje4	drjewo		дърво	сръб. drvo, пол. drzewo, чеш. dřevo, слов. drevo
ol > ło5	złoto		злато	пол. złoto; чеш./слов. zlato, бълг. злато
	słód	słod	вкус	пол. słód; чеш./слов. slad, хърв. slâd
	hłowa	głowa	глава	пол. głowa; чеш./слов. hlava, бълг. глава
	słoma		слама	пол. słoma; чеш. sláma, бълг. слама
	młody		млад	пол. młody; чеш. mladý, бълг. млад
or > ro6	hród	grod	кале	пол. gród; чеш. hrad, словен. grâd
	mróz	mroz	студ	пол. mróz; чеш./слов. mráz, сръб. mraz

¹ Тази промяна е настъпила в долнолужишки и след h, ž,š, c (< č).
² Същата промяна се наблюдава в източнославянски, в чешки, словашки, сърбохърватски. В словенски носовката преминава в o.
³ между съгласни. В полски се появява също ło, но и łó; в чешки, словашки и словенски - le; в хърватски - lije, в сръбски - le; в български - ле [le] или ля [lja]; в източнославянски - оло [olo].
⁴ В долнолужишки този звук преминава понякога в r(j)a; например: brjaza „бреза“.
⁵ Същият резултат се е получил в полски.
⁶ Същият резултат се е получил в полски.