Луи VII

Луи VII Млади (на френски: Louis VII le Jeune) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Луи VII Louis VII de France
крал на Франция
Роден	1120 г. Париж, Кралство Франция
Починал	18 септември 1180 г. (60 г.) Париж, Кралство Франция
Погребан	Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религия	християнство
Управление
Период	25 декември 1137 – 18 септември 1180
Коронация	25 декември 1137
Предшественик	Луи VІ
Наследник	Филип ІІ
Герб
Семейство
Род	Капетинги
Баща	Луи VI
Майка	Аделхайд Савойска (1092 – 1154)
Братя/сестри	Филип Френски
Съпруга	Елеонор Аквитанска (25 юли 1137) Адел дьо Блоа-Шампан (13 ноември 1160)
Деца	Мария Френска Алис от Франция, графиня на Вексен Филип II Агнес Френска
Луи VII в Общомедия

Произход и детство

Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделхайд Савойска. Неговият баща коронова като съуправител големия си син Филип Млади през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катедрала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата.^[1]

Брак с Елеонор Аквитанска

През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на Аквитания, Гийом X, умира, вероятно на Велики петък, от натровена храна,^[2] а владенията му Херцогство Аквитания и Гаскония и Графство Поатие, се наследявят от 15-годишната му дъщеря, Елеонор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ.^[3][4]

Луи VI приема предложението, мислейки, че Кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.

Бракът между Алиенор и Луи Млади е сключен на 25 юли 1137 година в Бордо и по време на пътуването към Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.

Крал на Франция

Коронация

Луи VII и Бернар от Клерво, илюстрация на Жан Коломб

Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 г. Луи VI умира от дизентерия в гората на Компиен, недалеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар. Така 17-годишният Луи VІI Млади става крал.^[5] Луи VII заедно с Алиенор са короновани за крал и кралица на Франция в Бурж на 25 декември 1137 г.

Начало на управлението

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете.^[6]

Кръстоносен поход

 Основна статия: Втори кръстоносен поход

Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия; миниатюра от Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенор ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преодолява множество препятствия, неразбирателства с германския крал Конрад III и византийския император Мануил I Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.

По-малкият брат на краля Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.

По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.^[7]

Последващи бракове

Aдел Блоа-Шампан ражда дарения от бога наследник миниатюра от Големите френски хроники

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Елеонор Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскония. Елеонор се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цяла Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.^[8]

През 1154 г. Луи VІІ се омъжва за Констанция Кастилска (ок. 1140 – 1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски. През 1160 г. сключва трети брак с Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140 – 1206), дъщеря на Тибо IV Велики, граф на Шампан, и Матилда. През 1165 г. Адел ражда дългоочаквания наследник, бъдещия Филип II Август.

Последна година и смърт

От ноември 1179 г. Луи VII привлича към управлението 14-годишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.^[9]

Луи VII умира на 18 септември 1180 г. в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.

Деца

От брака си с Елеонор Аквитанска има две дъщери:

• Мария Френска (1145 – 1198), омъжена от 1164 за Анри I, граф на Шампан и Троа. През 1190 – 1197 години е регент на Графство Шампан.
• Алиса Френска (1151 – 1195), омъжена за Тибо V, граф Блоа.

От брака си с Констанция Кастилска има две дъщери:

• Маргарита Френска (1158 – 1197), омъжена 1. 1172 за Хенрих (III) Младши (1155 – 1183), херцог на Нормандия, 2. 1186 за крал Бела III (ок. 1148 – 1196).
• Адел (Елис) Френска (1160 – 1218/1221)

От брака си с Адел дьо Блоа-Шампан има син и дъщеря:

• Филип II Август (1165 – 1223), крал на Франция
• Агнес Френска (1171 – 1240), императрица на Византия; омъжена 1. от 1180 с Алексей II Комнин (1169 – 1183), император на Византия, 2. от 1183 с Андроник I Комнин (1120 – 1185), император на Византия, 3. от ок. 1204 с Теодор Врана.