Луций Вергиний Руф

Луций Вергиний Руф (на латински: Lucius Verginius Rufus; * 14 г. при Комум; † 97 г.) е политик и генерал на Римската империя и три пъти консул (63, 69 и 97 г.).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Вергиний.

---

Луций Вергиний Руф
древноримски политик
Роден	предполага се 14 г. при Комум, дн. Комо
Починал	97 г. (83 г.) Рим, Римска империя

Той е син на италикийски конник и е първият от фамилията му, който е приет в Сената.

През 63 г. по времето на император Нерон от януари до юни той е консул заедно с Гай Мемий Регул. 65 г. Нерон го прави легат (управител) на провинция Горна Германия, където са стационирани три легиона. През 68 г. разбива бунта на Гай Юлий Виндекс в битка край Везонцио (дн. Безансон).^[1]

През 69 г. e суфектконсул и откланя императорската власт, която му предлагат войниците.^[2] Той се оттегля за почти тридесет години в Алсиум, където пише стихотворения и поддържа литературен салон. Той приема при себе си Плиний Млади след ранната смърт на баща му.

През 97 г. император Нерва успява да го върне обратно към политиката и става с него консул. Когато иска да държи въвеждащата си реч като консул, той пада и си счупва таза. Руф умира след няколко месеца и получава държавно погребение. Надгробната реч държи историкът Тацит. Къщата му в Алсиум получава Плиний Млади.^[3]

Литература

• Rudolf Engel, Verginius II. 1. Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Band 5, München 1975, Sp. 1205f.