Лу Андреас-Саломе

Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé, на руски: Луиза Густавовна Саломе) е германско-руска психоаналитичка и писателка.

Лу Андреас-Саломе Lou Andreas-Salomé
германска психоаналитичка и писателка
Около 1897 г., Ателие „Елвира“, Мюнхен
Родена	12 февруари 1861 г. Санкт Петербург, Руска империя
Починала	5 февруари 1937 г. (75 г.) Гьотинген, Германия
Погребана	Гьотинген, Федерална република Германия
Националност	Русия,  Германия
Научна дейност
Област	Психология
Повлияна	Фридрих Ницше Зигмунд Фройд Барух Спиноза
Семейство
Съпруг	Фридрих Карл Андреас
Партньор	Райнер Мария Рилке[1]
Подпис
Лу Андреас-Саломе в Общомедия

Нейните разнообразни интелектуални интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности, като Ницше, Вагнер, Фройд и Рилке.

Творчество

Гробът на Лу Андреас-Саломе в Гьотинген

Саломе е профилиран творец и написва днес малко познати новели, пиеси и есета. Тя е автор на „Химн на живота“, който толкова дълбоко впечатлява Ницше, че той го причислява към музиката. Литературата и аналитичните изследвания на Саломе стават на мода в Гьотинген, където тя живее в последните си години. Малко след като умира от уремия през 1937 г., Гестапо „разчиства“ библиотеката ѝ от работите на евреи (тя е била ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата).

През последните си дни Саломе казвала: „Наистина не съм направила нищо, освен да се трудя цял живот, труд... защо?“ А в предсмъртните си часове споделяла: „Ако оставя моите мисли да странстват, няма да открия нищо. Най-доброто, в края на краищата, е смъртта.“^[2]

С Фридрих Ницше и Паул Ре (1882)

Саломе написва повече от дузина романи, като („Im Kampf um Gott“, „Рут“, „Родинка“, „Ма“, „Fenitschka – eine Ausschweifung“), а също научни изследвания като „Henrik Ibsens Frauen-Gestalten“ (1892), изследване върху женските характери у Ибсен и прочута книга за своя приятел Фридрих Ницше „Friedrich Nietzsche in seinen Werken“ (1894), една от най-информативните книги на 19. век върху дейността на Ницше.

Също редактира мемоарна книга на своя близък приятел през целия си живот (а отначало и любовник), поета Райнер Мария Рилке след неговата смърт през 1926 г. Сред нейните произведения е също и „Lebensrückblick“ – книга, която тя написва по време на последните си години, основана на спомените ѝ като свободна жена.

Библиография

• Im Kampf um Gott, 1885
• Henrik Ibsens Frauen-Gestalten, 1892
• Friedrich Nietzsche in seinen Werken, 1894
• Ruth, 1895
• Jesus der Jude, 1895
• Aus fremder Seele, 1896
• Fenitschka. Eine Ausschweifung, 1898
• Menschenkinder, 1899
• Ma. Ein Porträt, 1901
• Im Zwischenland, 1902
• Die Erotik, 1910
• Elisabeth Siewert, 1912
• Vom frühen Gottesdienst, 1913
• Zum Typus Weib, 1914
• „Anal“ und „Sexual“, 1916
• Psychosexualität, 1917
• Drei Briefe an einen Knaben, 1917
• Narzißmus als Doppelrichtung, 1921
• Das Haus. Eine Familiengeschichte vom Ende des vorigen Jahrhunderts, 1921
• Die Stunde ohne Gott, 1922
• Der Teufel und seine Großmutter, 1922
• Rodinka. Eine russische Erinnerung, 1923
• Rainer Maria Rilke (Buch des Gedenkens), 1928
• Mein Dank an Freud. Offener Brief, 1931