Лъв I Охридски

Лъв I (на гръцки: Λέων Α', Леон) е византийски духовник и богослов, първият охридски архиепископ (1037 – 1056) от ромейски произход.

Лъв I Λέων Α'
византийски духовник
Роден	XI век Източна Римска империя
Починал	1056 г. Източна Римска империя
Етнос	гърци
Религия	православие
Философия
Регион	Западна философия

Биография

Лъв е роден в Пафлагония. Преди да заеме архиепископския трон в Охрид дълги години е хартофилакс на Вселенската патриаршия в Константинопол. Заема охридската катедра след смъртта на Йоан Дебърски около 1037 година, вероятно с помощта на император Михаил IV, който също произхожда от Пафлагония.^[1]

Като охридски архиепископ Лъв възобновява и разширява катедралната църква „Света София“, според сведение в т. нар. Дюканжов списък.^[2]

Той взима дейно участие в богословските спорове със Западната църква. Според някои изследователи негово полемично послание до Йоан, епископ на Трани в Апулия, в което осъжда догми и практики на Западната църква, поставя началото на събитията, довели до Великата схизма.^[3]

Предполага се, че умира през 1056 година.^[1]

Автор е на съчинение с аскетическо-нравствено съдържание.^[4]

Литература

• Николов, Ангел. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 – 127
• Munitiz, J. A. Leo of Ohrid: The New Kephalaia. – Orientalia Christiana Periodica, 76, 2010, 121 – 144