Любомир Младенов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Любомир Тихомиров Младенов е български актьор. Най-известен е като гласа на Патрик Дъфи в ролята на Франк Ламбърт в „Стъпка по стъпка“ и Брайън Кранстън в ролята на Хал в „Малкълм“.
Remove ads
Биография
Роден е на 2 май 1946 г. в гр.София, Царство България. Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. при професор Гриша Островски.
Веднага след това става част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас, а от 1975 до 2016 г. – на Театър „София“. Първата му роля в театъра е в пиесата на Уилям Шекспир „Както ви харесва“, режисирана от Пантелей Пантелеев.
Има роли в много театрални постановки, а също участва във филмите „Ударът“, „Кратко слънце“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Капитан Петко войвода“, „Мечтатели“, „Смъртта на заека“, „Голямото нощно къпане“, „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ и други.
Младенов е директор на Театър „София“ от 1991 до 1992 г.
Играл е ролята на Доцент Азманов във филма „Нощем с белите коне“ по романа на Павел Вежинов. Изпълнява главната роля на Берто Митрани в първия български адвокатски сериал „Кантора Митрани“, който се излъчва по TV7 през 2012 г.
Remove ads
Театрални роли
- „Призраци“ (Хенрик Ибсен) – Освалд
- „Монсерат“ (Франсоа Рабле) – Монтсерат
- „Опера за пет гроша“ (Бертолд Брехт) – Браун
- „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – Мортимър
- „Човекоядката“ (Иван Радоев) – Аспарух
- „Животът на Молиер“ (Михаил Булгаков) – Муарон
- „Жестоки игри“ (Алексей Арбузов) – Кай
- „Избраник на съдбата“ (Бърнард Шоу) – Наполеон
- „Бариерата“ (Павел Вежинов) – Манев
- „Пир по време на демокрация“ (Стефан Цанев) – Борис
- „Хайде да убием Матилда“ (Орлин Дяков) – Макс
- „Господар и сянка“ (Стиг Далайер) – сянката
- „Краят на играта“ (Самюел Бекет) – Хам
- „Албена“ (Йордан Йовков) – Куцар
- „Живот като на кино“
- „Глупаци“
- „Моцарт и Салиери“ (1967)
Remove ads
Телевизионен театър
- „Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части
- „Неделен експрес“ (1984)
- „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Това ли е Атлантида ?“ (1980) (Владимир Голев), 2 части
- „Любов необяснима“ (1976) (от Недялко Йорданов, реж. Недялко Йорданов)
Филмография
Remove ads
Кариера на озвучаващ актьор
Младенов се занимава и с озвучаване на реклами, филми и сериали от 1976 г. Първият сериал, за който дава гласа си, е „Болница на края на града“.
Сред другите известни сериали с негово участие са „Жената зад щанда“, „Да, господин министър“ (дублаж на TV7), „Матлок“, „Стъпка по стъпка“, „Сен Тропе“, „Малкълм“, „Вашингтон, окръг Колумбия“, „Анатомията на Грей“, „Нюанси синьо“ и „Моите мили съседи“, както и анимационни поредици като „Каспър и космическите ангели“, „Смърфовете“ (озвучаващ Татко Смърф и Непохватко), „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Реактивните момичета“, „Пинки и Брейн“, „Истерия!“ и „Клуб Маус“.
През 2010 г. Младенов е номиниран за наградата „Икар“ в категория „Най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Моите мили съседи“, заедно с Александър Воронов за същия сериал и Васил Бинев за „Брак с чужденец“.[1] Печели Васил Бинев.[2]
На 21 декември 2011 г. му е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.[3]
През 2017 г. озвучава Джефри Ръш в ролята на Алберт Айнщайн в минисериала на National Georgraphic „Геният“. В статия за „Площад Славейков“, телевизионният критик Преслав Ганев изразява своето неодобрение спрямо дублажа. Според него, „Младенов е сред най-добрите гласове в нашия ефир, но освен че е твърде характерен ... е направо престъпно да покриеш с каквото и да е великолепния изказ на Джефри Ръш.“[4]
През 2021 г. печели наградата „Икар“ за „Най-добър дублаж“ за ролята на Клод Трепани в „Дървосекачи“, заедно с Ивайло Велчев за Октай в „Мерием“ и Иван Велчев за ролите на Влад, Чезар и Петре във „Влад“.[5][6]
Той е един от малкото актьори, озвучили едни и същи роли четири пъти, а именно тези на Франк и Коуди Ламбърт в четирите дублажа на „Стъпка по стъпка“.
Remove ads
Други дейности
Той е председател на организация „Артистаутор“.[7]
Личен живот
Има пет деца.[8]
Награди
- „Първа награда за най-добра мъжка роля“ на Национален преглед на българската драма и театър (1974).
- „Награда за най-добра мъжка роля“ на САБ (1975).
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads