Любомир Милчев – Денди

Любомир Илиев Милчев е български журналист, телевизионен водещ, колумнист и писател. Известен е с прозвището си Денди, наричан е в медиите „светски хроникьор“ и „светски лъв“.

Любомир Милчев – Денди
български журналист и писател
Роден	16 септември 1963 Станке Димитров, Народна република България
Починал	27 март 2022 г. (58 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, писател
Литература
Псевдоним	Денди
Период	1995 – 2022
Жанрове	разказ, публицистика

Биография

Денди е роден на 16 септември 1963 година в град Станке Димитров. Семейството му се премества в Перник (където отраства), после в София.

През 1988 г. завършва специалностите „Културология“ и „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на докторантура специализира в Хайделбергския университет и университета в Бохум, Германия.^[1] Бил е главен редактор на културно–информационния справочник за София „Градът“.^[2]

Автор е на над 15 книги. Първата му книга е сборникът с разкази „Проглеждането на гледката“. През 1996 г. е водещ в предаването „Семеен албум“ на „Кодак“ по БНТ. През 2000 г. издава втората си книга – „Далматинецътъ Марципанъ“.^[3]

През 2004 г. организира бал на фондация „Българско национално наследство“.

Води рубрики – както модни, така и светски, за български издания. Заради своята популярност участва в редица предавания – „Сблъсък“, „Искрено и лично“, „Вот на доверие“ и други.

През 2006 г. участва в предаването „Вип Брадър“^[4]; отново влиза в него и се класира на 3-то място през 2013 г.^[5] Участва в риалити шоуто „Звездни стажанти“ през 2015 г.^[6]

Смърт

След нанесен му побой през февруари 2022 година е намерен в безпомощно състояние в апартамента си в близост до църквата „Св. Георги“ в София и поставен в медикаментозна кома.^[7][8]

На 27 март 2022 г. в 6:30 сутринта Денди умира в софийската болница „Св. Анна“.^[9][10]

Библиография

• Проглеждането на гледката : Из скромния опит на един съгледвач : Разкази (1995)
• Далматинецътъ Марципанъ : Декоративенъ мемоаръ въ черно и бяло апропо, съ трийсетина най-чудесни за гледание светливи картини на фотографическото заведение на г-нъ Борисъ Мисирковъ (2000)^[11]
• Вещи и обнищвания в литературата : Лит. антиквариат; Две студии върху проблема за антикварната вещ в литературата (2001) – съдържа: „Братовчедът Понс“ на Балзак или старата перука на колекционерството; „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо – монстранца, картини и мече^[12]
• Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant (2004)^[13]
• „Любовникът на лейди Чатърли“ и благоприличието на нетрагичното : Покрайлитературни събития (2006)^[14]
• Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер : Консеквенции на коинциденция (2008)
• Приемът : moralité; Kapuzinergruft : символ-верую на неведомия (2010)
• Светлописи : есета върху избрани фотографии (2010)
• София Енигма-Стигма : разгледни блуждания из града (2011)^[15][16][17]
• Последният портрет на маркеза Казати : шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и... триумф, дори, на осуетена събитийност (2013)
• Тайни на софийския царски дворец : възпоменателен тур (2013)
• Между comme il faut и faux pas : добрият маниер в съвети за джентлемени (2014)