Людмила Филипова

Людмила Орлинова Филипова е българска писателка.

Людмила Филипова
Родена	10 април 1977 г. (48 г.) София, Народна република България
Професия	писател
Националност	България
Активен период	от 2006 г.
Жанр	трилър, исторически роман
Уебсайт	Официален уебсайт Страница в IMDb

Биография

Внучка е на министър-председателя Гриша Филипов^[1][2][3] и дъщеря на най-големия му син Орлин^[4].

Дипломира се в УНСС и учи магистратура в Международното висше бизнес училище в Правец по програмата на американския университет Сити Юнивърсити, Сиатъл.

Работи като специалист в областта на маркетинга, PR и медии в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор), ТВ „7 дни“, ТВ „Триада“, като главен редактор на сп. „Маркетинг&Медия“. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др.

През 2004 г. е член на организационния комитет на партия „Новото време“.^[5]

През 2012 г. е сред 4-те водещи на телевизионното токшоу „Високи токчета“ по bTV.^[6]

Разведена е с Божидар Колев, един от собствениците на верига магазини „Технополис“, от когото има син на име Константин.^[7][8]

Литературно творчество

През 2006 г. прави своя дебют в прозата с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се разказва за драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. Романът ѝ „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 г. излиза романът ѝ „Мастиленият лабиринт“^[9] – исторически трилър.

Романите ѝ вече са издадени на английски, руски, гръцки, турски, сръбски, а скоро и на италиански.

Някои критици определят Людмила Филипова като представител на „чалга литературата“^[10][11], докато други контрират ^[12], че тази комерсиално ориентирана литература има своята аудитория.

Филмография

Като дете е участвала в няколко игрални филма, сред които са „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985):

• Куче в чекмедже (1982)
• Денят не си личи по заранта (1984)
• Търси се съпруг за мама (1985)

Библиография

• „Анатомия на илюзиите“ (2006)^[13]
  • „Ανατομία των ψευδαισθήσεων“. Превод на Панос Статоянис. Атина: ΨΥΧΟΓΙΟΣ, 2012^[14]
• „Червено злато“ (2007)^[15]
• „Стъклени съдби“ (2008)^[16]
  • „Стеклянные судьбы“. Превод Е. Автандилова. Москва: Астрель, Олимп, 2009, 544 стр. ISBN 978-5-271-24113-0, ISBN 978-5-7390-2383-4
  • „Staklene sudbine“. Превод Dalibor Sokolović. Beograd: Alnari, 2012, 416 str. ISBN 978-86-7710-868-7
  • „Aramızdaki Duvar“. Превод Hasine Şen. Yayın Tarihi: Haziran, 2011, 476 s. ISBN 6050901993
• „Мастиленият лабиринт“ (2009)^[17][18]
  • „The Parchment Maze“. Превод на David Mossop и Angela Rodel. Sofia: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2013, 438 p.^[19]
• „Антихтонът на Данте“ (2010)^[20]
  • „Dante's Antichthon“. Превод на Angela Rodel. София: Егмонт България, 2014, 632 p. ISBN 978-954-27-1202-2
• „Аномалия“ (2011)^[21][22]
• „Печатна грешка“ (2012)^[23]
• „Където се раждат ангелите“ (2013)^[24]
• „Войната на буквите“ (2014), по която Българската национална телевизия заснема и излъчва сериал през 2023 г.^[25]
• „Пътуване до Края на света“ (2015)
• „Смисълът“ (2017)
• „Контактът/ Отговорът“ (2019)
• „Където се ражда слънцето“ (2021)
• „Печатна грешка“ (2021)
• „Божият ген“ (2022)
• „Войната на верите“ (2023)
• "Авитохол и небесният народ" (2024)
• "Планът Елиминирай Европа" (2025)

Награди

Людмила Филипова е носителка на международна литературна награда „Югра“. Българската писателка е единствената, отличена за проза за издадените на руски романи „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ в най-престижната категория на конкурса „Славянска книга“. Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра в Сибир с идеята да се подпомагат изявени писатели, поети и преводачи от славянските страни, което да помогне за възстановяването на връзките между тези народи. ^[26][27]