Макромолекула

Макромолекула е много голяма молекула често получена при полимеризацията на по-малки молекули. В биохимията терминът се прилага към четирите конвенционални биополимера (нуклеинови киселини, протеини, въглехидрати и липиди), но и към неполимерни молекули с голяма молекулна маса. Индивидуалните съставни молекули на макромолекулата се наричат мономери (mono=сам, meros=част).

Илюстрация на макромолекула на полипептид

Използване

Терминът макромолекула е дело на Нобеловия лауреат Херман Щаудингер през 1920-те, но първата публикация в тази област споменава само високи-молекулярни съединения (над 1000 атома).^[1] По онова време понятието полимер има различно значение от днешното: с него се означава различна форма на изомеризъм (например бензен и ацетилен) и няма нищо общо с размера.^[2]

Използването на термина макромолекула варира при различните научни дисциплини. В биологията например това са четирите големи молекули, съставящи живите организми, в химията това могат да са агрегати на две или повече молекули, свързани по-скоро чрез междумолекулни сили, отколкото с ковалентна връзка, но които не дисоциират лесно.^[3]

Според стандартната дефиниция на IUPAC терминът макромолекула в науката за полимерите се използва само за единична молекула. Например макромолекула или полимерна молекула е подходящо използване, докато „полимер“ предполага химично вещество, съставено от макромолекули.^[4]

Структура на разклонена макромолекула (polyphenylene).^[5]

Поради големия си размер макромолекулите на могат да бъдат описани само със стехиометрията си. Прости макромолекули могат да се опишат като сума от индивидуалните мономери и общата молекулна маса. Сложните биологични макромолекули обаче се нуждаят от подробно структурно описание подобно на йерархичните структури, използвани за описание на протеините.