Макс Вюнше

Макс Вюнше (на немски: Max Wünsche) е германски функционер от Вафен-СС и командир по време на Втората световна война.

Макс Вюнше
германски офицер
Вюнше, 28 февруари 1943 г.
Звание	оберщурмбанфюрер
Години на служба	1933 – 1944
Служи на	Нацистка Германия
Род войски	Вафен-СС
Командвания	1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер 12-а СС танкова дивизия Хитлерюгенд
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Германски златен кръст СС пръстен на честта Източен фронт неизв.
Дата и място на раждане	20 април 1914 г. Китлиц, Германска империя
Дата и място на смърт	18 април 1995 г. (80 г.) Мюнхен, Германия
Макс Вюнше в Общомедия

Биография

Макс Вюнше е роден на 20 април 1914 г. в Китлиц. През юли 1933 г. се присъединява към СС. През 1935 г. завършва SS-Junkerschule в Бад Тьолц и е повишен в унтерщурмфюрер.^[1] След това е назначен като командир на взвод в 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ). През октомври 1938 г. Вюнше е назначен за адютант на Хитлер. В тази роля става част от Führerbegleitkommando (СС охранителна единица), които осигуряват лична безопасност за Хитлер.^[2]

През януари 1940 г. той отново е командирован в ЛССАХ, като командир на взвод за нахлуването в Холандия и битката за Франция.^[1] През декември 1940 г. той става адютант на Сеп Дитрих, където остава по време на нашествието на Балканите (операция Марита) и нахлуването в Съветския съюз (операция Барбароса). През февруари 1942 г. Вюнше получава командването на батальона ЛССАХ Щурмгешуц.^[1]

През 1942 г. Вюнше завършва курса за обучение на Генералния щаб в колежа за персонал в Германия и е повишен в щурмбанфюрер. През септември 1942 г. той е командирован в ЛССАХ и възобновява командването на батальона Щурмгешуц. Първата му акция е в Харков през 1943 г. На 25 февруари 1943 г. Вюнше води своите танкове в действия срещу отбранителна позиция, охранявана от съветската дивизия на 350-ото въоръжение. Подкрепена от артилерията, батальонът на Вюнше започва атаката си и прескача съветските фронтови линии, унищожавайки редица противотанкови оръдия.^[1] Нападението на Вюнше води до унищожаването на 47 артилерийски и противотанкови оръдия. По време на нападението са убити 800 съветски войници.^[1] За действията си по време на битките за Харков, Вюнше получава Германски кръст в злато и по-късно Рицарски кръст през февруари 1943 г.^[1]

През юни 1943 г. Вюнше се премества в ново дивизионно образувание във Франция, 12-а СС танкова дивизия Хитлерюгенд, за да поеме командването. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркират в Нормандия, а подразделението се ангажира да предприеме действия на 7 юни. Те са разгромени, а в нощта на 20 август Вюнше бяга. Той е ранен и заловен от британски войници.^[1]

През 1944 г. е пратен в затвора и прекарва останалата част от войната като военнопленник в лагер 165 в Кайтис, Шотландия, специален лагер за високопоставени германски офицери.^[3] През 1948 г. Вюнше е освободен и се завръща в Западна Германия. Умира през 1995 г.^[1]