вид бозайник From Wikipedia, the free encyclopedia
Малкият подковонос (Rhinolophus hipposideros) е дребен бозайник от семейство Подковоносови (Rhinolophidae). Той е един от най-малките прилепи, които се срещат в България.
| Малък подковонос | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Bechst., 1800) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Малък подковонос в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Основните размери на малкия подковонос са:[3]
Окраската на гърба варира от матовожълт[4] до опушенокафяв. Коремът е сивкав до сивобял. Крилете са светло кафяво-сиви. Младите индивиди са тъмносиви.[5]
Среща се в Западна и Южна Европа, Северна и част от Източна Африка и Югозападна Азия до Кашмир. В България е разпространен из цялата страна и е един от най-често срещаните видове [6].[7]
Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета.
Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси.[4] Излита веднага след залез слънце[7], но понякога има и дневна активност.[8]
Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9 °C (в Европа).[8] Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата.[7] Води уседнал начин на живот – прелита най-много 10 km между летните и зимните убежища.[8]
Храни се с комари, молци, дребни нощни пеперуди, бръмбари и рядко паяци. Ловува основно в гори, градски паркове и градини, по-рядко над ливади и пасища и крайречни гори.[9] Понякога улавя плячката от камъни и клони.
Женската ражда през юни – юли по едно малко, което проглежда след около 10 дни, и се отделя от майката след 6 – 7 седмици. Половата зрялост настъпва след 1 година.[8]
Продължителността на живота е средно 4 години. Установена е рекордна продължителност от 21 години.[8]
Фосилните находки в Европа от началото на средния плеистоцен насам не се различават от сегашния вид, за който се смята, че произлиза от плиоценския Rhinolophus variabilis. Той от своя страна произлиза от живелия през миоцена Rhinolophus grivensis, който е общ прародител на малкия подковонос и южния подковонос (Rhinolophus euryale).[3]
Европейската популация като цяло е намаляваща. Малкият подковонос е изчезнал локално в някои северни райони. Основните заплахи са безпокойството и унищожаването на убежища, използването на инсектициди и климатичните промени, които могат да повлияят негативно на северните популации.[8]
В България числеността му се оценява на 20 000 индивида.[12]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
