Мара Бранкович

Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.

Мара Бранкович Мара Бранковић
османска царица
Родена	1416 г. Вучитрън, Сърбия
Починала	23 септември 1487 г. (71 г.) Ежово, Османска империя
Семейство
Род	Бранкови
Баща	Георги Бранкович
Майка	Ирина Кантакузина
Братя/сестри	Катерина Бранкова Стефан Бранкович Лазар Бранкович Гъргур Бранкович
Съпруг	Мурад II

Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович.^[1] След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.^[2]

През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.^[3] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.^[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.^[2], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.^[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.^[5]

Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. ^[6]

Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът „Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV—XVI век.^[7]