Марвин Гей

Марвин Гей (на английски: Marvin Gaye; 1939 – 1984) е американски музикант, изпълнител на песни в разни стилове (соул, R&B), автор на текстове към песни, аранжор, инструменталист (пианист, органист, барабанист) и музикален продуцент.

Марвин Гей Marvin Pentz Gaye, Jr.
американски музикант
1973 г.
Роден	2 април 1939 г. Вашингтон, САЩ
Починал	1 април 1984 г. (44 г.) Лос Анджелис, САЩ
Етнос	афроамериканци
Религия	Петдесятничество
Награди	„Грами“ за цялостен принос (1996) Зала на славата на рокендрола (1987)
Музикална кариера
Псевдоним	Marvin Gaye
Стил	соул, поп музика, ритъм и блус, фънк
Инструменти	вокал
Глас	тенор
Активност	1959 – 1984
Лейбъл	„Мотаун Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“
Участник в	The Funk Brothers
Уебсайт	www.marvingaye.net Страница в IMDb
Марвин Гей в Общомедия

Става световноизвестен през 1960-те и 1970-те години като музикант от лейбъла „Мотаун“. Нареждан е сред най-добрите певци на своето време.

Биография

Ранни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Марвин Пенц Гей-младши е роден на 2 април 1939 година в болницата „Фридменс“ във Вашингтон^[1] в семейството на петдесятнически свещеник. Първоначално живее в стария, но западнал и пренаселен квартал „Саутуест Уотърфронт“.^[2]

Първи успехи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Започва кариерата си в „Мотаун“ през 1960 г. и скоро става първа цигулка сред певците в лейбъла. Записва много хитове през 1960-те години, сред които „Stubborn Kind of Fellow“, „How Sweet It Is (To Be Loved By You)“ и „I Heard It Through the Grapevine“, както и няколко много успешни дуета с Тами Теръл като „Ain't No Mountain High Enough“ и „You're All I Need to Get By“.

Гей и Стиви Уондър имат сериозен принос за борбата с автоматизираното производство на хитове в „Мотаун“, като тогава звукозаписният процес общо взето държал изпълнители, текстописци и продуценти разделени.

70-те години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Гей кара „Мотаун“ да издаде през 1971 г. албума му „What's Going On“, който се оказва много успешен. Следващите музикални звукозаписни изяви доказват, че Гей е способен да пише текстове към своите песни и дори сам да записва песните си, без помощта на „Мотаун“. Това постижение отваря нови врати за реализация на независими музиканти като Лутер Вандрос и Бейбифейс.

През 70-те години Гей записва няколко забележителни албума, сред които „Let's Get It On“ и „I Want You“, тогава се появяват и хитовете му в соул музиката като „Let's Get It On“, „Got to Give It Up“ и „Sexual Healing“.

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На 1 април 1984 г., ден преди да навърши 45, забележителният музикант, соул и арендби певец, автор на текстове, аранжор и продуцент е застрелян от баща си. Трагедията става в дома им в Лос Анджелис след жестока кавга между двамата.^[3][4]

Дискография

• „The Soulful Moods of Marvin Gaye“ 1962
• „That Stubborn Kinda Fellow“ 1963
• „Recorded Live on Stage“ 1963
• „Hello Broadway“ 1964
• „When I'm Alone I Cry“ 1964
• „How Sweet It Is to Be Loved By You“ 1965
• „A Tribute to the Great Nat „King“ Cole“ 1965
• „Moods of Marvin Gaye“ (1966
• „In the Groove“ (1968
• „M.P.G.“ (1969
• „Marvin Gaye & His Girls“ (1969
• „That's the Way Love Is“ (1970
• „What's Going On“ (1971
• „Trouble Man“ (1972
• „Let's Get It On“ (1973
• „Marvin Gaye Live!“ (1974
• „I Want You“ (1976
• „Live at the London Palladium“ (1977
• „Here, My Dear“ (1978
• „In Our Lifetime“ (1981
• „Midnight Love“ (1982