Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска

From Wikipedia, the free encyclopedia

Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска
Remove ads

Мария Тереза Каролина Бурбон-Неаполитанска е неаполитанска и сицилианска принцеса, последна императрица на Свещената Римска империя и първата императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.

Бързи факти Родена, Починала ...
Remove ads

Произход

Тя е най-голямото дете на краля на Неапол и Сицилия Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански, по-късно първи крал на Двете Сицилии, и на ерцхерцогиня Мария-Каролина Австрийска. Има седемнадесет братя и сестри:

Remove ads

Биография

Императрица на Австрийската и Свещената Римска империя

На 15 август 1790 г. Мария-Тереза се омъжва за двойния си първи братовчед Франц, ерцхерцог на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, който по-късно приема престола на Свещената Римска империя като император Франц II. Така първоначално Мария-Тереза приема титлата ерцхерцогиня на Австрия, Кралица на Унгария, Бохемия, Хърватия, Далмация и Славония. Двамата имат 12 деца. Бракът е щастлив, въпреки че двамата ​​имат различни характери. Мария Тереза ​​е описвана като спокойна личност с чувствено излъчване. Тя обича маскарадите и карнавала и ходи на балове, въпреки че е бременна. Има известно влияние върху съпруга си, както и интерес към политиката. Дава съвети на съпруга си и се смята, че е отговорна за уволнението на барон Йохан Баптист фон Шлойсниг и граф Франц Колоредо. Тя също е критична към Наполеон и тласка съпруга си във война срещу Франция.

Важна покровителка на виенския музикален живот, тя поръчва голямо количество музика за официални и лични цели. Йозеф Хайдн написва своя Te Deum по нейна молба и също така композира множество меси, за да отпразнува нейното управление. Сред любимите ѝ композитори са Павел Враницки (симфонии) и Йозеф Леополд Айблер (сакрални композиции).

През 1792 г., когато Франц се възкачва на престола на Свещената Римска империя като император Франц II, Мария-Тереза получава титлите: императрица на Свещената Римска империя и кралица на Германия.

Края на 18 и началото на 19 век се оказва трудно време за Мария-Тереза и семейството ѝ. Свещената Римска империя е изправена пред опасността, наречена Революционна Франция. От 1792 г. след френската анексия на Белгия, Рейнланд и други земи, принадлежащи на Австрийските Хабсбурги, започват серия революционни войни на Франция срещу Свещената Римска империя. Само до 1808 г. съпругът на Мария-Тереза участва в пет антифренски коалиции с Русия, Прусия, Англия, Неаполитанското кралство, Швеция и други държави, които водят войната срещу Франция с променлив успех, клонящ в полза на Наполеон Бонапарт. През 1804 г. император Франц II прокламира издигането на Австрия в империя като отговор на провъзгласяването на Наполеон Бонапарт за император на Франция и започва да се титулува Франц, I император на Австрия и II император на Свещената Римска империя, а Мария-Тереза получава титлата императрица на Австрия.

На 20 октомври 1805 г. австрийските войски са разгромени от Наполеон в битката при Улм. Мария-Тереза и семейството ѝ преживяват унижението да бягат от собствената си столица Виена, в която влизат французите. Въпреки това борбата срещу Наполеон продължава. На 2 декември 1805 г. обединените австро-руски войски претърпяват съкрушителен разгром от Наполеоновата армия в битката при Аустерлиц. Тази загуба окончателно поставя империята на колене. Франц II е принуден да моли за мир, подписан в Пресбург. От короната на Хабсбургите съгласно мира отпадат обширните територии на Венеция, Истрия и Далмация. Загубата на територии, жива сила и политически позиции в Европа е толкова голяма, че Франц I-II е принуден сам да прокламира края на Свещената Рисмка империя. Под властта на Франц I остават териториите на прокламираната през 1804 г. Австрийска империя. Така от 1806 г. Мария се титулува само императрица на Австрия, кралица на Унгария, Бохемия и Славония.

Смърт

През зимата на 1806 г. Мария Тереза ​​(бременна с дванадесетото си дете) се разболява от туберкулозен плеврит, който придворният лекар Андреас Йозеф фон Щифт решава да лекува с множество кръвопускания. Вместо да подобрят здравето ѝ, те я отслабват и довеждат до преждевременно раждане. На 13 април 1807 г. тя ​​ражда момиченце, което я надживява няколко дни, а тя умира поради следродилни усложнения. Тялото ѝ е погребано в Императорската крипта, сърцето в Херцгруфт, а вътрешностите в херцогската крипта на катедралата „Свети Стефан“. Тя не доживява да види омъжването на най-голямата си дъщеря Мария-Луиза за Наполеон Бонапарт.

Remove ads

Брак и потомство

∞ 15 август 1790 за Франц, ерцхерцог на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, по-късно приема престола на Свещената Римска империя като император Франц II , от когото има четири сина и осем дъщери:

Родословие

Вижте също

Бележки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads