Маркианополска епархия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Маркианополската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Μαρκιανουπόλεως) е историческа епархия на Вселенската (архиепископия) и титулярна епархия (епископия) на Българската патриаршия. Седалище на епархията е град Маркианопол, край днешна Девня, а катедрален храм е откритата в 1957 година Маркианополска базилика.[1][2]
Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За титулярната католическа вижте Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква).
Remove ads
История
Епархията е една от най-древните на територията на днещна България. В 381 година маркианополският епископ Мартирий участва във Втория вселенски събор в Константинопол. Созомен пише, че на клира в Мизия и Малка Скития е препоръчано да се обръща по догматическите въпроси към него и към неговия единомисленик Теренций Томийски.[3]
След заселването на славяните на Балканите градът е унищожен в 614 – 615 година от аварите и епархията се споменава в Notitiae Episcopatuum като митрополитско седалище in partibus infidelium.[2]
Notitia Episcopatuum на псевдо-Епифаний, съставена при император Ираклий около 640 година дава на Маркианополската архиепископия пет подчинени епископии: Доростол, Трансмариска, Нове, Зекедеспа и Скария. В нея не се споменават вече епископските катедли от Долна Мизия: Абритус, Апиария, Никополис и Сексагинта Приста.[4]
Маркианополска е титулярна епископия на Българската екзархия от 1921 година.
- Епископи на Вселенската патриаршия
- Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads