Марко Марков (скулптор)

Марко Марков Хаджииванов е български скулптор.

Тази статия е за скулптора Марко Марков. За революционера вижте Марко Марков (революционер).

---

Марко Марков
български скулптор
Роден	1889 г. Върбица, Княжество България
Починал	1966 г. (77 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Работил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	„Жулиан“, Париж
Учители	Анри Бушар и Пол Ландовски
Направление	скулптура
Известни творби	Паметници на Патриарх Евтимий, Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София
Повлиян	Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, Аристид Майол

Биография и творчество

Роден е на 30 март 1889 г. в село Върбица, община Горна Оряховица.^[1] Изучава скулптура в Художествено-индустриалното училище в София от 1910 до 1915 г., като следването му е прекъсвано от две военни мобилизации. Преподавателите му се сменят – проф. Андрей Николов, проф. Жеко Спиридонов и проф. Марин Василев, и по-късно той пише: „Завърших почти без професор“.^[2]

Спечелва конкурс^[1] и специализира в Париж в частната академия „Жулиан“ при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски от 1924 до 1927 г.^[1][2] Печели годишен конкурс на академията. През 1927 г. прекарва няколко месеца в академията „Гран Шомиер“ при Антоан Бурдел, където по това време са студенти Алберто Джакомети, Жермен Ришие, Сретен Стоянович, Танасис Апартис. Общува с представителите на традиционалистите Аристид Майол, Шарл Деспио, Жозеф Бернар и Франсоа Помпон.^[2] Работи предимно портрети и монументална скулптура.

След завръщането му в България негови творби, показвани на общи изложби, правят голямо впечатление, особено на младото поколение скулптори като Васка Емануилова и Мара Георгиева. Портретната скулптура „Ема“ е най-програмното и смело произведение за периода, предизвикало полемики и съпротива.^[2]

През 1936 г. печели всенароден конкурс за паметник на Патриарх Евтимий в София, на който се представени 20 проекта. Паметникът е открит на 1 ноември 1937 г. – Деня на народните будители.^[3] Авторът съумява да „въплъти“ историческия образ, прилагайки уроците на Роден за експресия, патос и вживяване.^[2]

Марко Марков работи на свободна практика; явява се без успех на конкурс за преподаватели в Академията. По време на Втората световна война всичките му ранни произведения (в гипс), съхранявани в ателие и в склад в София, са унищожени.^[2]

След 1945 г. преподава скулптура в Държавната художествена академия. Професор е от 1951 г.

Удостоен е със званието „Народен художник“ (1962). Марко Марков умира на 23 юли 1966 г. в София.

Монументални творби:

• Паметник на Патриарх Евтимий (1939) в София,
• Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Върбица (област Велико Търново),
• Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Долна Оряховица, област Велико Търново,
• Паметник на Александър Стамболийски (1953) в София в съавторство със Стефан Стоимиров,
• Паметник на Христо Смирненски (1955) в София^[4].

Вижте също

• Патриарх Евтимий (паметник в София)

Източници

• Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
• Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.