Международен наказателен трибунал за бивша Югославия
ad hoc трибунал на ООН за военни престъпления From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (на френски: Tribunal pénal international pour l’ex-Yougoslavie, TPIY; на английски: International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia, ICTY; на немски: Internationale Strafgerichtshof für das ehemalige Jugoslawien) понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена с Резолюция 827 на Съвета за сигурност на ООН на 25 май 1993 г., за да подведе под съдебна отговорност сериозни престъпления срещу човечеството, извършени по време на войните в бивша Република Югославия. Трибуналът е специален съд, който е отговорен за издаване на присъди във връзка с тежки престъпления, които са извършени през 1991 г. в Югославия. Централата на съда се намира в град Хага, Нидерландия. Пълното наименование на тази институция е Международен трибунал за съдебно преследване на лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 година.
Целта на Трибунала е да приключи всички дела до края на 2012 г. и всички обжалвания до 2015 г., с изключение на Радован Караджич, чийто съдебен процес се очаква да приключи до края на 2014 г., и Ратко Младич и Горан Хаджич.
Съветът за сигурност на ООН е поставил краен срок на Трибунала да приключи работата си до 31 декември 2014 г., да се подготви за разпускане и да прехвърли отговорностите си на Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали и ще започне да функционира за клона на Международен криминален трибунал за бивша Република Югославия на 1 юли 2013 г. Всяко обжалване, получено след този момент, ще бъде разгледано от Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали. На 21 декември 2017 година Международния наказателен трибунал за бивша Югославия е официално закрит.
Remove ads
Създаване
Съветът за сигурност на ООН в своята Резолюция 808 от 22 февруари 1993 г. решава, че „ще бъде създаден международен трибунал за съдебното преследване на лица, отговорни за различни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Република Югославия след 1991 г.“. Хагският трибунал е първият съд, създаден от ООН, за да съди за военни престъпления, и първият Международен трибунал, създаден за съденето на такива престъпления след Нюрнбергския трибунал и Трибуналът в Токио. Съдът първоначално е предложен от немския министър на външните работи Клаус Кинкел. До май 1993 г.

Международната общност опитва да установи влияние върху бившите югославски републики по дипломатичен, военен, политически, икономически и, с Резолюция 827, по съдебен начин. Трибуналът се установява в отговор на масовите зверства, случили се на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина. Доклади, които описват ужасяващи престъпления, при които хиляди цивилни са убити и ранени, измъчвани и сексуално малтретирани в лагери за задържане и хиляди други изселени от техните домове, предизвикват Международната общност да действа.
- 1993 – 1994 г.: След създаването си Трибуналът установява правната рамка за дейността си чрез приемането на процедурни правила и правила за доказателства, както и правила за задържане и Директива за назначаването на адвокат за защитата.
- 1994 – 1995 г.: Създадени са съдебните зали и арестът в Шевенинген в Хага /Холандия/. До юли 1994 г. в офиса на главния обвинител са назначени достатъчно служители, за да бъдат стартирани разследвания, и до ноември 1994 г. е създаден първият обвинителен акт.
Remove ads
Отговорности
Предмет на отговорностите: Трибуналът в Хага има юрисдикция по отношение на четири групи престъпления, територията на Югославия след 1991 г.: сериозни нарушения на Женевската конвенция, нарушения на закони или обичаи за водене на война, геноцид и престъпления срещу човечеството.
Лица: Подвеждането по отговорност се отнася изключително за физически лица (не за организации или правителства).
Териториално: За престъпления, станали на територията на бивша Република Югославия.
Времево: Отнася се за престъпления, извършени след 1991 г.
Компетенции: Трибуналът е наднационална съдебна инстанция.
Максималната присъда, която може да издаде, е доживотен затвор, като различни държави са подписали споразумения с ООН, за да проследят прилагането на присъдата.
Remove ads
Трибуналът се състои от три клона: съдийски състав, регистър и офис на главния обвинител.
Съдебен състав
Съдиите на Трибунала са 16 на брой (14 от тези съдии се избират от Общото събрание на ООН по препоръки на Съвета за сигурност, а другите двама се избират от ръководителя на Международния съд за Руанда след препоръки на председатея на Трибунала) и имат единствената отговорност да определят вината или невиността на обвинените и да издадат присъда на обвиняемите. По време на процеса те изслушват внимателно свидетелите и проверяват доказателствата, представени в съда. При издаването на присъдите те прилагат най-високите международни правни стандарти и решават на базата на доказателствата. Както се изисква от Статута на Трибунала, съдиите са обективни хора с висок морал и интегритет, които притежават квалификация, необходима за избирането им на най-високи позиции с експертиза в сферата на наказателното и международното право, включително международно хуманитарно право и права на човека. Отговорните съдии към момента са:
Регистър
В допълнение към администрирането на съдебните зали Регистърът има задължения, подобни на министерствата в националните системи и изпълнява задълженията на административното тяло на орган на ООН. Процесите протичат в три съдебни зали на Трибунала, оборудвани с най-добрите технологии и достъпни на обществеността. В съда Регистърът е представен от съдебни разпоредители и съдебни полицаи. Те водят протокол по време на съдебните заседания, представят съдебни доказателства и всички документи, подадени от страните по случая. Съдебните полицаи на Регистъра са отговорни за довеждането на свидетеля в съда, за неговата защита, ако такава е необходима, и за осигуряването на експертна психологическа медицинска помощ.
Офис на главния обвинител
Офисът на главния обвинител е третият от основните органи на Трибунала. В задълженията му влиза да разследва и да подвежда под съдебна отговорност лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бишва Югославия след 1 януари 1991 г. Офисът се оглавява от прокурор, който се назначава от Съвета за сигурност на ООН и има 4-годишен мандат. Той е независим и не получава инструкции от външни агенции като правителства и международни организации или от някои от другите два органа на Трибунала. Във връзка с резолюциите на ООН и със Статута на Трибунала, държавите членки на ООН са задължени да съдействат при разследванията и подвеждането под съдебна отговорност на лица от страна на офиса на главния обвинител. Сегашният прокурор е белгиецът Сердж Брамерц, който наследява поста от швейцарката Карла дел Понте.
Общо служителите в Трибунала са 919 от 76 държави, а бюджетът е $150 млн. годишно.
Remove ads

Foto: ICTY.
Обвиняемите и тези, на които е отказано условно освобождаване, са задържани под стража в екипа за задържане под стража на ООН в рамките на затвор Хаагланден, Шевенинген, намиращ се на 3 км. от съда. На обвиняемите са осигурени отделни килии с тоалетна, душ, радио, сателитна телевизия, личен компютър (без интернет достъп) и други удобства. Те могат всекидневно да провеждат телефонни разговори със семейството и приятелите си и могат да имат съпружески посещения. Също така там има библиотека, фитнес салон и различни зали, използвани за религиозни цели. Затворниците могат да си готвят, могат да се смесват свободно и не са разделени на базата на националността. Сръбски и босненски мюсюлмани (някога смъртни врагове) често могат да играят на шах и да гледат филми. Тъй като килиите изглеждат повече като стаи в общежитие отколкото затвор, критиците ги определят като „Хагският Хилтън“. Причината за този лукс в сравнение с останалите затвори е, че първият председател на съда е искал да подсили твърдението, че обвиняемите са невинни до доказване на противното.
Remove ads
Обхват
От декември 1994 г., когато Трибуналът е поел изцяло отговорностите си, са заведени дела срещу 161 обвиняеми, 133-ма обвиняеми са се изправили пред Трибунала. След ареста на Горан Хаджич на 20 юли 2011 г. няма повече от обвиняемите, които да са се укрили. В 36 случая обвиненията са оттеглени: срещу 20 лица е повдигнато обвинение въпреки липсата на доказателства, 10 обвиняеми са починали преди да се изправят пред Трибунала и 6 са починали по време на делата. Издадени са 64 присъди „виновен“, 13 „невинен“ и 13 обвиняеми са предоставени на други съдилища. 20 обвиняеми са се признали за виновни. До 13 септември 2011 г. са съществували 35 дела в ход: 16 обжалвания, 17 дела първа инстанция и две дела в предварително производство (Горан Хаджич и Ратко Младич).
Обвиняеми


Тези, които са привлечени под юридическа отговорност от Трибунала, включват държавни глави, министър-председатели, военни командири, вътрешни министри и много други високопоставени политици, полицаи и военни от различни части na Югославия. Техните обвинения се отнасят до престъпления, извършени от 1991 г. до 2001 г. срещу хора, принадлежащи към различни етнически групи в Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония.
Списък на обвиняемите
Remove ads
Коста Чавошки, сръбски професор по международно право, на който заради твърдения за евентуални връзки с военни престъпници му е забранено на пътува в Босна и Херцеговина, заедно с други хора критикува, че Трибуналът е създаден против принципите на международното право. Според него обвиняеми като някогашният сръбски президент Слободан Милошевич са отвлечени или арестувани по противоконституционен начин. Също така към него не са се отнесли коректно по отношение на медицинските му нужди. Тази аргументация споделя и изследователят на правото Константинос Д. Магливерос, според който Трибуналът създава правилата по собствена преценка и не подлежи на никакъв независим контрол. Тъй като прокурорът е орган на Трибунала, той има доминираща позиция по време на делата. Също така са допустими изказвания от свидетели, чиято идентичност е запазена в тайна от съда. Освен това следва да бъде критикувано това, че няма възможност за обжалване на осъдени обвиняеми. Според други Трибуналът е превърнат в политически инструмент и той се интересува само и единствено от престъпления, които са упражнявани от извършители с бивше югославско гражданство, докато индикации за военни престъпления от държави членки на НАТО не биват проверявани.
Remove ads
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads