Мезоамерика

Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.

Не бива да се бърка с Централна Америка.

Особености

Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицира ^[1] въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.

Прилики между мезоамериканските народи

1. селскостопанска икономика,
2. отглеждане на царевица,
3. използване на два календара
   1. ритуален 260-дневен календар и
   2. граждански 365-дневен календар
4. човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали,
5. каменни сечива и материали и
6. непознаване на черната металургия.

По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на север и на юг.

Основни народи

Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите:

• на ацтеките,
• на маите,
• на Теотиуакан,
• на сапотеките,
• на миштеките,
• на олмеките и
• тараската култура.

Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.^[2]

География на региона

Местонахождение на Мезоамерика върху северноамериканския континент

По площ Мезоамерика е 1 000 218 км². Условно това е полосата между 10° и 22° северна ширина. През 1939 г., описвайки културното пространство на Мезоамерика, Алфред Крьобер въвежда концепцията за „културни региони“^[3].

В смисъла на определението на Крьобер Паул Кирхоф очертава следните географски граници на Мезоамерика:

• северната граница започва с река Синалоа, в Синалоа, до басейна на Лерма. Оттам нагоре към реката Рио Сото ла Марина в Тамаулипас.
• Южната граница започва с река Улуа в Белиз, пресича реките на Никарагуа на полуостров Никоя в Пунта Аренас. Границите са гъвкави, което означава, че областта зависи от увеличаването или намаляването на ресурсите през дадени периоди.
• На запад Мезоамерика е ограничена от Тихия океан, а
• на изток от Карибско море с Мексиканския залив на североизток.