Мелетий Спандонидис

From Wikipedia, the free encyclopedia

Мелетий Спандонидис
Remove ads

Мелетий (на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос, на сръбски: Мелетије, Мелетие) е гръцки духовник, рашко-призренски митрополит на Цариградската патриаршия от 1854 до 1895 година.[1][2][3]

Бързи факти Роден, Починал ...
Thumb
Ктиторският надпис на Драганашкия манастир от 1868 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски
Thumb
Ктиторският надпис от Будисавския манастир от 1874 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски
Remove ads

Биография

Роден е в Сяр[4] със светското име Мелетиос Спандонидис (на гръцки: Μελέτιος Σπανδωνίδης[5]) на 28 юни 1824 година.[2] Замонашва се в Бунаския манастир на 21 ноември 1837 година. На 11 януари 1838 година е ръкоположен за дякон.[1] Запознава се с митрополит Неофит Драмски, който от 1836 до 1838 година е наместник на Сярската епархия. През 1842 година Неофит е преместен в Деркоската епархия и той го взима със себе си като протосингел.[6][2] После в 1849 година завършва Халкинската семинария.[2][3]

На 14 март 1854 година Мелетий е ръкоположен за рашко-призренски митрополит – последният грък на поста. Оценките му за дейността му в Призрен са противоречиви. Милойко Веселинович и Петър Костич хвалят работата му, като Костич казва, че Мелетий „не е фанатичен грък“, докато Бранислав Нушич казва, че Мелетий се грижил само за събиране на владичината, а Панта Сречкович твъдчи, че „обичал да гуляе и да се забавлява с циганки“.[1] Един косовски историк пише:

Владиката Мелетий, грък по народност, беше лаком за пари, а грижата за църквата и сръбския народ - му беше девета дупка на кавала. Ако може още малко да напълни кесията със злато, той не би пропуснал и най-сиромашката сръбска къща... чак и църквите плячкосваше.[1]

Митрополит Мелетий пристига в Призрен през март 1854 година. Мелетий подкрепя сръбската просвета, но иска да се чете Светото писмо на църковнославянски, а не на модерен сръбски език. На 1 октомври 1871 година с неговата благословия е отворена Призренската семинария. Построена е и новата църква „Свети Георги“. В 1861 — 1862 г. е в Цариград като член на Синода или наместник на патриаршеския престол - 1863 година. На 12 май 1863 г. осветява църквата „Свети Василий“ в Горна Сърбица (под Призрен). На 10 юли 1864 година тръгва от Цариград към епархията си.[7] От 1871 до 1874 г. отново е в Цариград. През останалото време пътува из епархията. В 1891 - 1892 г. е в Шкодра, в 1893 г. - в Гиляне. На всеки Великден моли пашата в Призрен да пусне затворниците християни, за да могат да отидат на литургия и после на обяд при него. Построява митрополия в Прищина и подарява на тамошната църква къща, в което дълги години се помещава сръбското консулство. Подарява на Белградската семинария 180 златни турски лири за усъвършенстване на църковното пеене.[4] В 1894 г. крал Александър Обренович му връчва орден „Свети Сава“ I степен.

Умира на 27 август 1895 година в Призрен и е погребан в църквата „Свети Георги“. За негов заместник като митрополит е определен драчкият митрополит Висарион, който обаче не е приет от сръбското население.[1]

Remove ads

Вижте също

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads