Методи Стойчев

Методи Стойчев, наречен Мандалото, Мойсо или Шилер,^[1][2] е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Методи Стойчев
български революционер
Роден	1880 г. Крушево, Османска империя
Починал	11 февруари 1946 г. (66 г.) София, България
Подпис
Методи Стойчев в Общомедия

Биография

Крушевската чета на войводата Методи Стойчев. Войводата е първи вляво. До него прави Васил Клисарот, Насту Стоянов от Крушово, Кязим и Ташку Кукев. Първи отляво клекнал – Ставри Димитров, втори – неизвестен, трети вдясно – Алексиев. Легнал вляво Александър Иванов – Лацу, вдясно Христо Цацов.^[3]

Снимка на Методи Стойчев с личния му подпис след освобождението на Крушево, 1912 г.^[4]

Стойчев е роден в 1880 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Работи като учител. Влиза във ВМОРО. В 1902 година става нелегален четник при Велко Марков.^[5] В сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 година, в което загива войводата Марков, Стойчев е заловен и осъден на 15 години затвор. Лежи в Битоля. След излизането си от затвора е крушевски градски войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №39, коятов води няколко сражения в района на Кожух планина и пристига на 20 октомври в Крушевско. Мобилизира милицията от града и селата и атакува отстъпващите откъм Кичево османски войски. На 25 октомври българските чети влизат в Крушево и в града е установено временно българско управление. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Иван Джонев и Ставри Димитров събират оръжието от турските села и въоръжеват местното българско население.^[7] По-късно Стойчев служи в Нестроевата рота на 10 прилепска дружина, а през Междусъюзническата война в 1913 година е в Сборната партизанска рота. Попада в сръбски плен, от който е освободен на 6 февруари 1914 година.^[8]

Чета № 39 на МОО с командир Методи Стойчев
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Алексо Ивановски	27	Крушевско	Крушево[9]
	Анастас Стоянов	28	Крушевско	Крушево[10]
	Васил Клисаров	29	Крушевско	Крушево[11]
	Велко Ангелов Японеца	22	Крушевско	Крушево[12]
	Ив. Димитров		Петричко	Чуричени[13]
	Иван (Ванчо) Котев	22	Крушевско	Крушево	убит[14]
	Лазар Алексиев	28	Дебърско	Осой[15]
	Матей (Мате) Костов	27	Крушевско	Крушево[16]
	Стоимен Илиев		Петричко	Чуричени[17]
	Тома Блажев (Боримечката)	29	Крушевско	Крушево[18]
	Хр. Гоцев		Кукушко	Шекерли[19]
	Христо Николов Цацов	22	Крушевско	Крушево[20]
	Шула Карев	30	Крушевско	Крушево[21]

Става член на Илинденската организация. По време на българското управление на Вардарска Македония (1941-1944) се намира в родното Крушево.^[22] Умира на 11 февруари 1946 година в София.^[23]