Милица Хребелянович

Принцеса Милица Хребелянович, родена под името Неманич (на сръбски: Милица Немањић Хребељановић · 1335 – 11 ноември 1405), известна също като княгиня (Царица) Милица, е съпруга на сръбския княз Лазар. Майка е на деспот Стефан Лазаревич и Елена Лазаревич Балшич Хранич, чийто първи съпруг е Георги II Страцимирович Балшич. Милица Хребелянович е автор на книгата „Молитвата на майката“ (на сръбски: Молитва матере) и на известната поема за скръбта по своя съпруг Вдовство на моя жених (на сръбски: Удовству мојему женик).

Милица Хребелянович (Царица Милица)
Царица Милица, фреска от манастир Любостиня, 1402 – 1405
Лични данни
Родена	Сърбия
Починала	11 ноември 1405 (70 г.)
Погребан в	манастир Любостиня
Кръщене	около 1335
Семейство
Династия	Неманичи, Лазаревичи
Баща	Вратко Неманич (Юг Богдан)
Потомци	Елена Лазаревич Балшич Хранич, Оливера Лазаревич, Мара Лазаревич, Теодора Лазаревич, Вук Лазаревич, Драгана Лазаревич, Стефан Лазаревич
Милица Хребелянович (Царица Милица) в Общомедия

Биография

Милица Хребелянович е дъщеря на принц Вратко Неманич (познат в сръбския средновековен епос като Юг Богдан), който като правнук на Вукан Неманич, е част от династията на Неманичите. Съпругът ѝ е принц Лазар Хребелянович.

След смъртта на съпруга ѝ в Косовската битка през 1389, Милица управлява Сърбия до 1393, когато синът ѝ Стефан Лазаревич Хребелянович достига възраст за вземане на трона.^[1] По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на страната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ Оливера Деспина за съпруга на Баязид I, който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393)^[2] не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира Любостиня през 1390 и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през 1393.^[3]

През 1397 тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в Дечанския манастир.^[4] Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.

В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през 1398/99.^[5] През 1403, Евгения посещава султана в Сяр, застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и Бранкович.^[3]

Милица Хребелянович е погребана в Любостиня. Тя е канонизирана от Сръбската православна църква. Милица Хребелянович написва редица молитви и религиозни поеми. Самотата и скръбта ѝ са отразени в лирическото обръщение до принц Лазар във „Вдовство на моя жених“. Макар и написана като църковен химн, поемата съдържа лично обръщение и необичайни за църковната музика лирически тонове.

Любопитно

• В сръбското народно предание княз Лазар често се назовава цар, защото е бил най-големия областен управител и наследник на цар Урош. Ето защо и Милица често е наричана „царица“.