Минало неопределено време

Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие.^[1] Затова миналото неопределено време неофициално се нарича понякога сегашно резултативно.

Образуване

Минало неопределено време се образува чрез спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Например глаголът мисля в минало неопределено време се спряга по следния начин:

	ед.ч.		мн.ч.
1 л.	м.р.	мислил съм	мислили сме
	ж.р.	мислила съм
	ср.р.	мислило съм
2 л.	м.р.	мислил си	мислили сте
	ж.р.	мислила си
	ср.р.	мислило си
3 л.	м.р.	мислил е	мислили са
	ж.р.	мислила е
	ср.р.	мислило е

Формите на спомагателния глагол съм в сегашно време са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречението или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи.^[1]

Употреба

Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.^[1]

Често срещани грешки

Често срещана грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие за образуване на минало неопределено време. Това причастие служи само за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми.

Пример:

Правилно: Мислил съм по този въпрос, затова имам мнение.

Грешно: Мислел съм по този въпрос, затова имам мнение.

Формата мислел съм може да е:

преизказна за сегашно или минало несвършено време:

• Според него съм мислел твърде много по въпроса. – предположителна за минало несвършено време:
• Може би съм мислел за нещо важно, затова не съм те чул.

Някои глаголи по семантични причини практически не се употребяват в минало свършено време. Такъв е например глаголът зная: формите знаях, знаяхме и т.н., както и причастието знаял не се използват отдавна. В такъв случай се използва миналото несвършено деятелно причастие. Например казва се не съм знаел. Формата не съм знаял е остаряла.