Минезингер

Мѝнезингер (на немски: Minnesänger; от Minne – „любов“ и Sänger – „певец“) е човек, най-често - рицар, изявяващ се като поет и певец, предимно съставяйки и изпълнявайки любовна лирика, в традициите на куртоазната любов. Жанрът, в който творят се нарича „минезанг”.

Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

Изкуството на минезанга се заражда в земите на днешна Германия през XII век, под въздействие на това на трубадурите (Прованс) и труверите (Северна Франция). Песните си минезингерите изпълняват, като авторската поезия, изпълнявана под съпровода на музикален инструмент. Това изкуство се превръща в естетическо удовлетворение и неизменен елемент от живота на средновековната аристокрация.^[1] Обикновено песните на минезингерите са повлияни от народния епос и по-рядко – от църковната музика.^[2]

Рицари и певци

Малка част от творчеството на минезингерите е запазено до наши дни (21. век). Най-известни поети са Хартман фон Ауе, Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Освалд фон Волкенщайн и др.

Интересна картина за нравите на минезингерите дава композиторът Рихард Вагнер в оперите си „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (1845) и „Нюрнбергските майстори певци“ (1867), в които един от героите е Волфрам фон Ешенбах.

Нерядко минезингерите се състезават сред стените на средновековни замъци, като Вартбург в Тюрингия, и демонстрират своето умение да изплитат най-изискани строфи с най-покъртително съдържание.

Рихард Вагнер

Предписания и изкушения

Според църковните и дворцови предписания на онази епоха чувствената любов се смята за порок. Но с времето минезингерите започват да нарушават дворцовия етикет и да пеят за плътските радости на любовта. Сред тях особено се откроява Найдхарт фон Ройентал, който използва често грубовати мотиви от простолюдния бит и така създал жанра „дворцово-селска поезия“, силно предпочитан от изкушените в словото немски благородници от Късното Средновековие. Интересно е, че името му крие една закачлива двусмислица – на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“.

Градски минезанг

С времето възниква и специфичен градски минезанг, чийто голям майстор става швейцарецът Йоханес Хадлауб. В игриви строфи той възпява годишните времена, женската красота и виното и затрогва слушателите си с непринудени и сладостни описания на собствените си страсти и неволи.

Немската поезия на минезанга е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в Големия Хайделбергски песенник или Манески кодекс (Codex Manesse), създаден ок. 1300 г.

Минезингери в Манеския кодекс

• 
  Рудолф фон Фенис
• 
  Хайнрих фон Фелдеке
• 
  Готфрид фон Найфен
• 
  Един от Кюренберг
• 
  Дитмар от Айст
• 
  Хайнрих фон Морунген
• 
  Райнмар фон Хагенау
• 
  Фридрих фон Хаузен
• 
  Хартман фон Ауе
• 
  Волфрам фон Ешенбах
• 
  Валтер фон дер Фогелвайде
• 
  Найдхарт фон Ройентал
• 
  Танхойзер
• 
  Йоханес Хадлауб
• 
  Хайнрих фон Майсен