Мице Блатцалията

Димитър (Мите, Мице) Костадинов или Константинов, известен като Блатцалията,^[1] Блатчанецът,^[2] Блатничето,^[3] Блатечки^[4] или Босото,^[1] е български революционер, кочански войвода и терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[5][6]

Мице Блатцалията
български революционер
Роден	около 1863 г. Блатец, Османска империя
Починал	1938 г. (75 г.) Кюстендил, Царство България

Биография

Костадинов е роден около 1863 година^[7] в Блатец, Кочанско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО. При избухването на Винишката афера в 1897 година бяга в България, където престоява една година.^[8] Завръща се в Кочанско и в 1900 година убива в Кочани предателя от Винишката афера Георги Йованчев.^[6][8] При атентата е ранен в лицето.^[8] Заловен е от властите и получава смъртна присъда, заменена по-късно с доживотен затвор.^[6] След три години в затвора е помилван по настояване на българското правителство пред Високата порта в Цариград.^[8] След излизането си от затвора заминава за Кюстендил и в 1908 - 1909 година е задграничен куриер към граничния пункт на ВМОРО.^[6][8]

В периода 1913 – 1914 година Блатцалията е околийски войвода в Кочанско и Царевоселско.^[8][6] Четник при него в 1914 година е Йордан Мишов.^[6]

Царевоселска чета на Мите Константинов, 30 април 1915 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Мите Константинов	Блатец	Кочанско
2.	Тодор Симов	Липец	Кочанско
3.	Методия Филипов	Блатец	Кочанско
4.	Йорде Голачки	Търсино	Кочанско
5.	Йорде Димитров	Царево село	Кочанско
6.	Спасе Георгиев	Бигла	Кочанско[9]
7.	Пешо Донев	Лаки	Кочанско
8.	Иван Г. Кръстев	Лаки	Кочанско	зачеркнат
9.	Глигор Попдимитров	Митрошинци	Малешевско	зачеркнат
10.	Ефтим Стоименов	Лаки	Кочанско
11.	Трифун Ефтимов	Блатец	Кочанско
12.	Герасим Глигоров	Блатец	Кочанско
13.	Серафим Атанасов	Блатец	Кочанско
14.	Гоге Траянов	Илиово	Кочанско[10]

След 1918 година се установява отново в Кюстендил.^[8] Става началник на пункта на Вътрешната македонска революционна организация в Раково, Кюстендилско след 1920 година.^[11][12] Югославските власти обявават награда за залавянето или убиването му от 50 000 динара.^[8]

Умира в 1938 година в Кюстендил.^[8]

На 20 февруари 1943 година вдовицата му Неда на 63 години, родом от Блатец и жителка на Оризари, Кочанско, подава молба за българска народна пенсия,^[5] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[8]

Външни препратки

• "25-те Мъченика (Изкупителните жертви за Виница)", публикувано във в. „Глас Македонски“, брой 36, 37, 38, 39, София, 1898 година

• "Пенсия №1780; животописна бележка на Мите Блатцалията", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили бълг. народна пенсия през 1943 г.", Том 1, Дел 4, София, 2025 година