Митрополия

Митрополия в пост-класическия латински се използва за главен град на провинция, седалище на гражданското и особено на църковното управление – седалището на главния по ранг прелат (митрополит), на който се подчиняват районните църковни свещеници.

Не бива да се бърка с метрополия – държава по отношение на нейните колонии.

По време на Римската империя

В Апостолските времена (основно през 1 век) християнската църква се състояла от неограничен брой местни църкви, които в първите години приемат за свой основен център първата църква в Йерусалим. Към IV век се установява система, в която епископът на столицата на всяка гражданска провинция (митрополит) обикновено ръководи епископите на останалите градове в провинцията. Първият Никейски събор от 325 г. за първи път въвежда званието митрополит и фиксира петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим в провинциите на Римската империя.

Етимология

От гр. μητρο (столичен, главен) и πολης (град).

Вижте също

• Епархия

Тази статия, свързана с християнство, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.