Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)

Михаил Кутузов e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“, модификация 68-А. Името си носи в чест на Михаил Кутузов.

„Михаил Кутузов“
Стоянката на крайцера в Новоросийск, юли 2005 г.
Флаг	СССР
Клас и тип	Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
Производител	Завод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Заложен	23 февруари 1951 г.
Спуснат на вода	29 ноември 1952 г.
Влиза в строй	31 януари 1955 г.
Изведен от експлоатация	2000 г.
Състояние	кораб музей
Основни характеристики
ИМО номер	7721249
Водоизместимост	13 600 t (стандартна); 16 640 t (пълна)
Дължина	210,0 m
Дължина по водолинията	205,0 m
Ширина	22,8 m
Газене	7,3 m
Броня	пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 130 mm
Задвижване	2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68
Мощност	110 000 к.с. (82 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност	30 дни
Екипаж	1200 души
Радиолокационни станции (РЛС)	2 РЛС „Залп“; 2 РЛС „Якорь“; 8 радиодалекомера „Штаг-Б“; РЛС „Заря“
Хидроакустическа система (ХАС)	2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно оборудване	2 жирокомпаса „Курс-3“; 2 лага „Гаус-50“; автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2; радиопеленгатор РПН-47-01 и 4 магнитни компаса
Кръстен в чест на	фелдмаршал Михаил Кутузов
Въоръжение
Артилерия	4x3 152 mm;
Зенитна артилерия	6x2 100 mm; 16x2 37 mm (след модернизацията добавени 8x2 30 mm)
Минноторпедно въоръжение	2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени); мини
„Михаил Кутузов“ в Общомедия

История на строителството

Заложен е на 22 февруари 1951 г. в Николаев, в Николаевския корабостроителен завод „Н. И. Носенко“, със заводски № 385. Спуснат на вода на 29 ноември 1952 г., На 9 август 1954 г. на крайцера е издигнат Военноморския флаг, зачислен е в състава на Червенознаменният Черноморски флот със заповед на Министъра на Отбраната на СССР от 31 януари 1955 г.

История на службата

Служи в състава на 50-та дивизия крайцери на Ескадрата на Черноморския флот. Базира се в главната база на Черноморския флот – в града-герой Севастопол.

През май 1955 г. на борда на крайцера се провеждат изпитанията на първите корабни вертолети Ка-15 и Ми-1.

Има визити в Румъния през 1955 г., Сплит (Югославия) през 1956 и 1964 г. Отряд черноморскии кораби в състав крайцера „Михаил Кутузов“, есминците „Безукоризненный“ и „Бессменный“, начело с командващия флота адмирал В. А. Касатонов, в периода май – юни 1956 г. посещава порт Драч^[2] (Албания), както и през 1957 г. Варна (България) през 1964 г., Алжир през 1968 г.

По време на взрива на линкора „Новоросийск“, „Михаил Кутузов“ се оказва най-близкия съд до линкора. От 93 души аварийно-спасителна команда, изпратена от крайцера за оказване на помощ на екипажа на „Новоросийск“, загиват 27 матроса.

През лятото на 1957 г. крайцерът извършва поход Севастопол – Ленинград – Севастопол, за да участва в праздниците по повод Деня на Военноморския флота на Нева. Изминати са 4500 мили.

На 14 септември 1958 г. на борда на крайцера „Михаил Кутузов“ в Новоросийск е доставен Вечният огън от Севастопол, от Малахов курган. Вечният огън е запален на площада на Героите в град Новоросийск.

През 1961 г. на крайцера са снимките на филма „Отпуска на брега“. По спомените на Владимир Висоцки, участвал с епизодична роля във филма и прекарал месец на крайцера, през същата година на „Кутузов“ е има визита Юрий Гагарин^[3][4]. Този факт също се потвърждава от фотографиите в архива на семейството на капитана 1-ви ранг Борис Александрович Мясников, тогава на служба в Севастопол (виж източниците).

През юни 1964 г. „Михаил Кутузов“, големият противолодъчен кораб (БПК) „Сознательный“, БПК „Комсомолец Украины“ отплават за Средиземно море за носене на бойна служба.

Арабо-Израелски конфликт

През юни 1967 г., се намира в зона на военни действия, изпълнявайки бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет, а в периода от 1 август до 31 декември 1968 г. на Въоръжените сили на Сирия.

На 31 март 1969 г. крайцерът „Михаил Кутузов“ става флагмански кораб на 30-та дивизия надводни кораби на ЧФ.

Последваща служба

В периода март – април 1970 г. крайцерът взема участие в общофлотските учения „Океан“, в които са задействани всички флоти^[5].

През 1987 г. е преведен в резерва на ВМФ. Изключен е от състава на ВМФ на 3 юли 1992 г., намира се на стоянка в Севастопол, разглежда се въпроса за превръщането му в музей или продажбата му за скрап. На 23 – 25 август 2001 г. е предислоциран в град Новоросийск и влиза в състава на Новоросийската военноморска база, войскова част 99005.

Музей

На 28 юли 2002 г., в Деня на ВМФ, е отворен за посещения като кораб-музей.

От своя първи поход до края на службата си изминава 211900 мили и има 15 далечни морски похода. Над 700 негови моряка са наградени с ордени и медали на СССР.

На крайцера има филиал на музея на Военноморския флот, който сега функционира.

История на създаването на музея

През 1994 г. президиумът на съвета на ветераните на крайцера „Михаил Кутузов“ излиза с инициативата са се съхрани последния представител на крайцерите от проекта 68бис, оставяйки го за историята, като образец за корабостроенето на 50-те години и като неповторим паметник за техническа архитектура, превръщайки го в център за военнопатриотично възпитание на младежта и музей, пропагандиращ традициите на Военноморския флот. През 1996 г. международната организация ЮНЕСКО взема решение за включването на крайцера „Михаил Кутузов“ в каталога на големите кораби, превърнали се в исторически музеи и центрове от национално значение.

На 14 юли 1999 г. излиза директивата на командващия ЧФ ДК-09 „За организиране на крайцера „Михаил Кутузов“ на филиал на музея на Черноморския флот“.

В края на 1999 г. от главнокомандващия на ВМФ на РФ е взето решението за превеждането на крайцера „Михаил Кутузов“ в порт Новоросийск. През пролетта на 2000 г. крайцерът е поставен в „Плавдок-30“ за подготовка за прехода му в Новоросийск. На 23 август 2001 г. корабът, в съпровождение на буксира „Шахтер“, напуска Севастопол, а вече на 25 август пристига в порт Новоросийск.

Със заповед № 216 от 6 февруари 2012 г. на Министъра на отбраната на РФ „Корабът на бойната слава „Михаил Кутузов““ е включен в щата на Централния военноморски музей^[6].

Съвременно използване

Крайцерът се намира в резерва на ВМФ, артилерията и силовата установка са напълно функциониращи. На крайцера е разположена базова станция на компанията МТС, която осигурява високо качество на радиосигнала в центъра на града и на територията на морската гара, където се провеждат гродските празнични мероприятия, парадите и концертите^[7].

Също така крайцера е отворен за посещения музей. Има и платени екскурзии. Разглеждат се въпросите за музификация и ремонт на крайцера^[8]. През 2014 г. е планиран ремонт на крайцера в Новоросийския кораборемонтен завод^[9].

През 2014 г., след събитията в Крим, живееща в Севастопол група ветерани, служили по различно време на крайцера, повдига инициатива за превод на кораба обратно в Севастопол.

В Деня на Победата, на 9 май 2016 г., в Новоросийск крайцера „Михаил Кутузов“ произвежда артилерийски салют по време на военния парад^[10].

Закрит е за ремонт през 2018 г., край на ремонта – 2020 г^[11].

Към средата на юли крайцерът се намира в пристанището на Новоросийск и успешно приема туристически екскурзии от целия свят.

Има статус на кораб музей, влиза в състава на Черноморския флот на РФ.

Командири на кораба

• От 12 декември 1954 г. – капитан 2-ри ранг М. З. Любичев.
• От 8 октомври 1955 г. – капитан 2-ри ранг Г. Е. Голота.
• От 27 септември 1958 г. – капитан 2-ри ранг С. М. Федоров.
• От 4 септември 1961 г. – капитан 2-ри ранг В. М. Леоненков.
• От 12 август 1966 г. – капитан 2-ри ранг Н. К. Федоров.
• От 24 октомври 1969 г. – капитан 2-ри ранг К. И. Жилин.
• От 19 февруари 1971 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гусев.
• От 28 септември 1973 г. – капитан 2-ри ранг В. В. Распутин.
• От 18 декември 1976 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гармашов.
• От 15 октомври 1979 г. – капитан 2-ри ранг Н. И. Малинка.
• От 22 юни 1985 г. – капитан 2-ри ранг Ю. Н. Рябенький.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Историческата справка на борда на крайцера „Михаил Кутузов“