Михаил Сматракалев

Михаил Иванов Сматракалев, известен с литературния псевдоним Ангел Жаров, е български поет, критик и деец на БКП, приел идеите на македонизма.

Михаил Сматракалев
български поет, македонист
Роден	15 декември 1910 г. Сяр, Османска империя
Починал	16 април 1998 г. (87 г.) София, България

Биография

Михаил Сматракалев е роден в Сяр, тогава в Османската империя. Баща му Иван Сматракалев, член на ВМОРО, е подгонен в 1913 година от новите гръцки власти и се установява с цялото си семейство в Пазарджик.

Сматракалев завършва право и работи като адвокат. Вербуван е в левичарската ВМРО (обединена) от Симеон Кавракиров през 1931 година и организира Македонска народна студентска група. На 8 март 1932 Михаил Сматракалев е арестуван, заедно с брат си Борис и отведен в Пазарджик на разпит. Впоследствие и двамата са освободени.^[1] Същата година е избран за член на ЦК на ВМРО (обединена), а през 1934 година и за секретар по агитацията и пропагандата. Участва в издаването на македонисткото списание „Македонски вести“. През 1935 година издава стихосбирката си „Чудна е Македония“, а заедно с Никола Вапцаров участва в Македонски литературен кръжок от 1938 до 1941 година. Михаил Сматракалев е убеден комунист, активист на македонските акционни комитети, заедно с Кирил Николов и Тодор Янев, с която подпомагат партийни избраници на БКП в парламентарната изборна надпревара. През 1940 година пише ранна рецензия за „Моторни песни“ на Никола Вапцаров, с която се опитва да популяризира творчеството му.^[2]

След създаването на Народна Република Македония в 1944 година на Михаил Сматракалев е отказано да участва в управлението.^[3] След 1944 г. участва активно в изграждането на комунистическа България. Работи като съдия и издава присъди срещу несъгласните с македонизацията в Пиринския край, включително и смъртни.^[4]

В едни случаи той твърди, че е бил изначално с македонско съзнание, а в други – че е станал впоследвие привърженик на македонистката идея.^[5] Все пак Сматкаракалев признава, че македонизмът е спусната от комунистическата партия идеология,^[6] но не се отказва от него до края на живота си. В 1993 година взима гражданство на Северна Македония, връчено му от тогавашния президент Киро Глигоров. Става почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

Умира на 16 април 1998 в София.

Творчество

• „Буря над родината“, София, 1935 година
• Македонскиот литературен кружок (студия, Скопие, 1993)
• Модрите широчини на татковината (поезия, разкази, критични очерци и записи, Скопие, 1994)
• На македонски теми (студии, Скопие, 1999)^[7]

Източници

• Петър Галчин, Македонски литературен кръжок (1938 –1941 г.)