Мустафчово

Мустафчово или Мустафчево (на гръцки: Μύκη, Мики) е село в Западна Тракия, Гърция, административен център на дем Мустафчово в административна област Източна Македония и Тракия.

Мустафчово Μύκη
Мустафчово 41.244722, 24.919167 Мустафчово Мустафчово
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Мустафчово
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	483 m
Население	1095 души (2001)
Пощенски код	67100

География

Селото се намира на южните склонове на Родопите.

История

В османски документ от 4 ноември 1491 година се споменава, че 13 домакинства, 2 малоимотни домакинства и 3 неженени от село Мустафчово са част от тимара на Касъм Гелиболи, като се изброяват имената им:

„

Дундар Факих имам, Ибрахим, син на Али; Сатълмъш, син на Ибрахим; Юнус, син на Али; Дурмуш, син на Гази; Турали, син на Суле; Хамза, син на Пазарлу; Сюлейман, син на Огул паша; Кара, син на Касъм; Ягбасан, син на Касъм; Шахфели, син на Юсуф хан; Федиал, син на Насух; Али, син на Ибрахим; Сефершах, син на Юсуф хан; Байходжа, син на Юмер; ... син на Сюлейман, Ширмерд, освободен роб на Юсуф хан; Хюсни, син на Рум бей.[1]

“

В края на XIX век Ст. Шишков преминава през селото и в пътеписите си пише за него:

„

Селото Муставшово има около 200 кѫщи, тоже пръснати на махали – колибаци по долината, що се образува въ Пашевикския гребень, или както го казватъ още Гюкче-бунарско бърце. То остава отъ лѣвата страна на главната рѣка и когато се слиза отъ гребеня по главния пѫть, едва се виждатъ нѣколко кѫщи отъ една на махалитѣ му.[2]

“

В началото на XX век Мустафчово е помашко село в Ахърчелебийска каза. Според Любомир Милетич към 1912 година в него живеят 250 помашки семейства.^[3] Към 1942 година в селото живеят 500 души – помаци.^[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население									1102	1095	1313	1347

Литература

• Г. Митринов. За говора на с. Мустафчево, Ксантийско, по данни от Pomak Dictionary на Николаос Кокас – Ксанти. – Българските острови на лингвистичната карта на Балканите. С, 2007: 95 – 102
• Г. Митринов. Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011., ISBN 978-954-92064-4-9, 276 с.
• Г. Митринов, Лучия Антонова – Василева. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. С., 2011, ISBN 978-954-92489-2-0, 372 с.
• Г. Митринов, Из Южните Родопи (Ксантийско). По стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 320, 329.
• Καραχοτζα, Σεμπαεδην. Η καθημερινη γλωσσα των Πομακων της περιοχης Μυκης. Ξάνθη, Σπανιδης, [2006]. ISBN 960-6653-08-0. (на гръцки)