Мюсюлмани (народ)

Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Тази статия е за народността в бивша Югославия. За вярващите в исляма вижте Мюсюлмани.

---

Мюсюлмани
Численост и ареал
Общ брой	ок. 100 000
Косово: 27 553  Черна гора: 20 537  Сърбия: 13 011 (2022г.)[1]  Босна и Херцеговина: 12 101  Словения: 10 467  Хърватия: 7558  Северна Македония: 2553  Румъния: 97
Описание
Език	сърбохърватски
Религия	ислям
Сродни групи	горани, бошняци, помаци
Мюсюлмани в Общомедия

Разпределение

Населяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ – според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.

Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част – като „мюсюлмани по народност“:

• в Сърбия (2002) – 136 087 бошняци и 19 503 мюсюлмани (в Автономна област Войводина са 3634 мюсюлмани и 417 бошняци);
• в Черна гора (2003) – 63 272 бошняци и 28 714 мюсюлмани;
• в Северна Македония (2002) – 17 018 бошняци и 2553 мюсюлмани при 15 315 мюсюлмани и 7244 бошняци през 1994 г.

Етнически групи

Бошняци

След Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони^[2].

Горани

Гораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните са запазили своето българско самосъзнание^[3].

Торбеши

Торбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация^[4].

Вижте също

• Славяни
• Южни славяни

Литература

• Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1 – 2, стр. 37 – 60