Найчо Цанов

Найчо Томов Цанов е български политик от Радикалдемократическата партия.

Найчо Цанов
български политик
Найчо Цанов, 1896 г.
Роден	1857 г. Видин, Османска империя
Починал	28 юли 1923 г. (66 г.) София, Царство България
Политика
Партия	Радикалдемократическа партия
Депутат
XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   [1]
Найчо Цанов в Общомедия

Биография

Портрет на Найчо Цанов от 1920 г.

Паметникът костница на Н. Цанов с ръководния му принцип „Народът е върховен господар в страната“.

Найчо Цанов е роден през 1857 във Видин. Той е по-малък брат на политика Илия Цанов и братовчед на Алеко Константинов. Учи във Видин и в София.

След Освобождението става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения от него „режим на пълномощията“. След премахването на режима през 1883 г. в продължение на около 1 година издава вестник „Свобода“. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г.

Изявен противник на режима на Стамболов. През 1891 г. се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 г. става активен деец на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 г. Цанов издава вестник „Народен лист“.

В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „млади демократи“) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 г. През 1903 г. младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 г. основават новата Радикалдемократическа партия, начело на която застава Цанов.^[2]

Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд. Официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата. Политическа опозиция на Васил Радославов.^[3]

Противник е и на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски – отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи.

В крайна сметка се ориентира към Конституционния блок, помага за организирането на събора му в Търново през 1922 г. След разгонването на събора от БЗНС Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.

Умира скоро след Деветоюнския преврат през 1923 г.

Памет

Правителството на Демократическия сговор погребва Цанов с държавни почести в родния му град. Погребан е в двора на катедралата „Св. Димитър“. През 1947 г. в крайдунавската градина му е издигнат паметник, в чиято основа са положени тленните му останки^[4].

На Найчо Цанов е наречена улица в кварталите „Западен парк“ и „Илинден“ в София (Карта). Също така и голям булевард в Пловдив и улица в гр. Варна, кв. Аспарухово.