Най-добрите години от нашия живот

„Най-добрите години от нашия живот“ (на английски: The Best Years of Our Lives) е американски драматичен игрален филм, излязъл по екраните през 1946 година, режисиран от Уилям Уайлър с участието на Фредрик Марч, Мирна Лой, Дана Андрюс и Тереза Райт в главните роли. Сценарият, написан от Робърт Шерууд, е адаптация по новелата „Слава за мен“ на военния кореспондент Маккинли Кантор.

Най-добрите години от нашия живот
The Best Years of Our Lives
Режисьори	Уилям Уайлър
Продуценти	Семюъл Голдуин
Сценаристи	Робърт Шерууд
В ролите	Мирна Лой Фредрик Марч Дана Андрюс Тереза Райт Харолд Ръсел
Музика	Хуго Фридхофер
Оператор	Грег Толанд
Монтаж	Дениъл Мандел
Филмово студио	„Семюъл Голдуин Прадъкшънс“
Разпространител	RKO Radio Pictures
Жанр	драма
Премиера	21 ноември 1946 (Швеция)
Времетраене	172 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Бюджет	$ 2 100 000
Приходи	$ 23 700 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
Най-добрите години от нашия живот в Общомедия

Рекламна снимка с главните герои на филма

Сюжет

Филмът разказва историята на трима мъже – участници във Втората световна война, завърнали се по домовете си в малък американски град след приключване на войната. Те се опитват наново да подредят живота си, но откриват, че нещата са безвъзвратно променени.

В ролите

Актьор	Роля
Фредрик Марч	ержант Ал Стивънсън
Мирна Лой	Мили Стивънсън
Дана Андрюс	капитан Фред Дери
Тереза Райт	Пеги Стивънсън
Харолд Ръсел	младши офицер Хоумър Париш
Вирджиния Мейо	Мари Дери
Кати О'Донъл	Уилма Камерън
Хоги Кармайкъл	чичо Буч
Гладис Джордж	Хортенс Дери
Роман Бонен	Пат Дери
Рей Колинс	г-н Милтън
Мина Гомбъл	г-жа Париш
Уолтър Болдуин	г-н Париш
Стив Кокран	Клиф
Дороти Адамс	г-жа Камерън
Дон Бидоу	г-н Камерън [1]

Награди и номинации

„Най-добрите години от нашия живот“ е големият победител на 19-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 8 категории, спечелвайки 7 от тях, включително за „най-добър филм“, „най-добър режисьор“ и най-добър изпълнител в главна мъжка роля за Фредрик Марч.^[2][3] Освен възторжените акламации на критиката, филмът донася и голям финансов успех на създателите си. Той се превръща в най-доходоносното произведение до онзи момент, отстъпвайки само на „Отнесени от вихъра“ (1939). През 1989 година филмът е в първата група произведения, избрани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.^[2]