Наум Петров – Буфчето

Наум Петров, известен като Буфчето,^[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Тази статия е за революционера от Буф. За революционера от Песочница, Леринско вижте Наум Петров.

---

Наум Петров – Буфчето
Роден	1878 г. Буф, Гърция
Починал	21 ноември 1905 г. (27 г.) Драгош, Османска империя
Наум Петров – Буфчето в Общомедия

Биография

Наум Буфчето

Наум Буфчето и Васил Саатчията, пощенска картичка

Наум Петров е роден в 1878 година в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Внук е на участника в Кресненско-Разложкото въстание поп Константин Буфски, а брат му Кръстю Буфчето е четник във ВМОРО. Още в 1878 година семейството му се изселва в Кюстендил в новооснованото Княжество България. Получава основно образование в Кюстендил и става работник в бояджийската работилница в града.^[3]

През януари 1903 година влиза в четата на Борис Сарафов и заминава с нея за Битолско. Взима участие в събранието в корията над Буф, на което се взима решение за въстание.^[3] По вре­ме на Илинденско-Преображенското въс­тание е назначен за районен (централен) войвода на Буфкол. В началото на въстанието събира 80 души четници от селата Раково, Битуша, Клабучища, Драгош, Обсирено, Велушина, Света Петка и Градешница^[4]. След края на въстанието се оттеля в Свободна България, но в 1904 година се завръща в Македония и отново става Буфски районен войвода. Негов четник е Васил Саатчията.^[5] Поръчва бомби в Битоля, но при един инцидент те избухват и няколко дейци на ВМОРО загиват. При последвалите претърсвания на турските власти някои легални дейци на организацията напускат Македония.^[6]

На 29 октомври четата на Наум Петров прави неуспешен опит за убийството на гръцкия митрополит Йоаким Пелагонийски.

Буфчето загива в сражение с турски войски на 21 ноември 1905 година.^[7][8][3]