Национален исторически музей

музей в София, България From Wikipedia, the free encyclopedia

Национален исторически музей
Remove ads

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.

Вижте пояснителната страница за други значения на Национален исторически музей.
НИМ пренасочва насам. За политическия термин от 1970-те години вижте Нов икономически механизъм.
Бързи факти Местоположение, Тематика ...
Remove ads

История

НИМ е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет на НРБ през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава[1].

По решение на Министерския съвет от 15.4.1998 г. на музея е предоставен Дом № 1 в държавната резиденция Бояна[2]. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.[2]

Директори на НИМ са били[1]:

  • проф. д-р Страшимир Димитров (юни 1974 – 31 декември 1975)
  • Емил Цанов (1 януари – 31 август 1976)
  • акад. Васил Гюзелев (1 септември 1976 – 31 декември 1977)
  • Анчо Анчев (януари 1978 – август 1983)
  • проф. д-р Симеон Дамянов (август 1983 – октомври 1985)
  • ст.н.с. д-р Румен Катинчаров (ноември 1985 – декември 1994)
  • ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 1994 – 1 август 1998)
  • ст.н.с. д-р Иля Прокопов (4 август 1998 – 6 февруари 2001)
  • ст.н.с. д-р Теофана Матакиева-Лилкова (февруари – декември 2001)
  • ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 2001 г. – 27 юли 2009)
  • ст.н.с. д-р Цветана Кьосева, и. д. (27 юли 2009 – февруари 2011)
  • ст.н.с. д-р Божидар Димитров (февруари 2011 – ноември 2017)
  • доц. д-р Бони Петрунова (ноември 2017 – )
Remove ads

Колекции и експозиции

Колекциите на НИМ включват над 650 000 паметника на културата[3] в следните периоди и научноизследователски области[4]:

През 1990-те години НИМ поема съхранението на колекциите на вече закритите Музей на българо-съветската дружба и Национален музей на революционното движение[3].

Основна експозиция
  • Зала 1: Българските земи от началото на VІ хил. пр. Хр. до края на ІІ хил. пр. Хр.[5]
  • Зала Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.
  • Зала 2: Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.[5]
  • Зала „Късна античност”
  • Зала 3: Българската държава през Средновековието VII – XIV в.[5]
  • Зала 4: Българските земи под османска власт (XV-XIX век)[5]
  • Зала „Дарение Боян Радев”
  • Зала „Етнография” – Българска народна култура. Календарни празници. Народни носии.
  • Зала 5: Трето българско царство (1879 – 1946 г.)[6]
  • Зала 8: Аполония[6]
  • „Антарктида – българската ледена приказка”
  • Зала Нумизматика
  • Експозиция „Котви и щокове“, лапидариум
Постоянни експозиции
  • История на костюма и модата[7]
  • Културни ценности от Агенция Митници (от 2002 г.)[7]
  • Колекция „Боян Радев“ – спортни и други отличия и културни ценности, дарени от Боян Радев[8]
  • Антарктида – българската ледена приказка (от 2012 г.)[9]
Remove ads

Структура

Thumb
Изглед на музея с римски бюст на преден и Витоша на заден план

Към септември 2024 г. НИМ има следната административна структура[10]:

Ръководство

  • директор – Доц. д-р Бони Петрунова
  • заместник-директор – проф. д-р Иван Христов

Отдели

  • „Информационно обслужване и връзки с обществеността“
  • „История на бългaрските земи в Древността (Праистория – Късна Античност)“
  • „История на България през Средните векове (VII – XVII в.)“
  • „История на България през Възраждането (XVIII – XIX в.)“
  • „Нова и най-нова история“
  • "Експозиционна и международна дейност"
  • „Екскурзоводи и информатори“
  • „Фондове“
  • Централна лаборатория за консервация и реставрация
  • „Технически“
  • "Човешки ресурси"
  • "Финансово-счетоводен отдел"

Филиали

Към септември 2012 г. НИМ има следните филиали[11]:

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads